Новият световен ред

Постижим ли е, как може да се постигне и какъв свят ше трябва да бъде един мирен свят.

Новият световен ред е важна книга на писателя Хърбърт Дж. Уелс и представя неговото убеждение, че за света ще е полезно, ако го управлява Нов световен ред, който ще обедини всички хора на Земята и същевременно ще направи така, че войната вече няма да съществува. Новият световен ред защитава и правна система, която ще пази човешките права.

Уелс публикува в Новия световен ред първата си версия на декларация за правата на човека, която е предшественик на работата му върху Декларацията на Санки за правата на човека (1940 г.). През 1947 г. и двете декларации се използват като консултативни разработки от Комисията по правата на човека на ООН за изготвянето на Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.).

Разполагаме с отлична книга за читателите, които се интересуват да прочетат за вярата на Х. Дж. Уелс в Новия световен ред, както и за тези, които са почитатели на неговите трудове.

"B тази малка книга искам да изложа възможно най-компактно, ясно и полезно същността на всичко, което научих за войната и мира в хода на живота си. Тук няма да излагам мирна пропаганда. Ще сведа определени общи идеи и реалности от първостепенно значение до тяхната рамка и така ще подготвя ядро от полезни знания за онези, които трябва да продължат с работата по създаването на световен мир."
Х. Дж. Уелс

"B тази малка книга искам да изложа възможно най-компактно, ясно и полезно същността на всичко, което научих за войната и мира в хода на живота си. Тук няма да излагам мирна пропаганда. Ще сведа определени общи идеи и реалности от първостепенно значение до тяхната рамка и така ще подготвя ядро от полезни знания за онези, които трябва да продължат с работата по създаването на световен мир. Няма да убеждавам хората да казват "Да, да" за световен мир; вече имахме твърде много опити за премахване на войната чрез изработване на декларации и подписване на резолюции; всеки иска мир или се преструва, че иска мир и няма нужда да се добавя още едно изречение към обема на подобни неефективни неща. Опитвам се да посоча това, което трябва да направим, и цената, която трябва да платим за световния мир, ако наистина възнамеряваме да го постигнем.

До Голямата война - Първата световна война, не се интересувах много от войната и мира. Оттогава почти се специализирах в този проблем. Не е много лесно да си припомняш предишни състояния на духа, от които ден след ден и година след година човек е израствал, но мисля, че през десетилетията преди 1914 г. не само аз, но и повечето от моето поколение – в Британската империя, Америка, Франция и всъщност в по-голямата част от цивилизования свят - смятахме, че войната отмира.

Или така ни се струваше - беше приятна и следователно лесно приемлива идея. Представяхме си, че Френско-германската война от 1870 - 1871 г. и Руско-турската война от 1877 - 1878 г. са последните конфликти между Великите сили, че сега има достатъчно стабилно равновесие на силите, което прави по-нататъшните големи войни неосъществими. Троен алианс се сблъскваше с Двоен алианс и нито един от тях нямаше особена причина да напада другия. Вярвахме, че войната се е свила до обикновени експедиционни дела в покрайнините на нашата цивилизация - нещо като работата на гранична полиция. Изглеждаше, че навиците за толерантно общуване се затвърждават с всяка година, в която мирът на Силите оставаше ненарушен.

Имаше леко въоръжаване; "леко" по сегашните ни стандарти за оборудване; оръжейната индустрия се разрастваше и беше предприемчива, но ние не виждахме пълното значение на факта; предпочитахме да вярваме, че нарастващият общ здрав разум ще е достатъчно силен, за да попречи на тези умножаващи се оръжия действително да стрелят и да уцелят нещо. Усмихвахме се снизходително на униформите, парадите и маневрите на армията - само почитаните през историята играчки и регалии на крале и императори. Те бяха част от показната страна на живота и никога нямаше да стигнат до реално унищожение и убийство. Не мисля, че това преувеличава лесното самодоволство от - да кажем 1895 г. - преди четиридесет и пет години. Това беше самодоволство, което се запази у повечето от нас до 1914 г. През 1914 г. едва ли някой в Европа или Америка на възраст под петдесет години беше виждал война в собствената си страна.

Светът преди 1900 г. сякаш се е движил уверено към мълчаливо, но практическо обединение. Човек е можел да пътува без паспорт в по-голямата част от Европа; Пощенският съюз е доставял писмата без цензура и безопасно от Чили до Китай; парите, базирани по същество на златото, са се колебаели съвсем слабо, а разрастващата се Британска империя все още е поддържала традицията на свободна търговия, равно третиране и откритост към всички, които идват от цялата планета. В Съединените щати е можело да минат дни наред, без да видите военна униформа. В сравнение с днешния ден това е било - поне на пръв поглед - епоха на спокойна безопасност и добро настроение. Особено за северноамериканците и европейците.

Освен постоянния и зловещ ръст на оръжейната индустрия обаче, действаха и други, по-дълбоки сили, които подготвяха проблеми. Външните министерства на суверенните държави не бяха забравили конкурентните традиции от XVIII век. Адмиралите и генералите съзерцаваха с нещо средно между враждебност и очарование огромните оръжия, които стоманодобивната промишленост нежно натикваше в ръцете им. Германия не изпитваше самодоволството на английскиговорещия свят; тя искаше място под Слънцето; нарастваха търканията около разделянето на богатите на суровини райони на Африка; британците страдаха от хронична русофобия по отношение на огромните си заграбени средства от Изтока и си поставиха за цел да превърнат Япония в модернизирана империалистическа сила, но и си спомниха Маджуба ; Съединените щати се дразнеха от безредието в Куба и смятаха, че слабите, разпрострели се испански владения ще бъдат още по-добре след смяна на управлението. И така, играта на Силова политика продължаваше, но тя се развиваше на границата на преобладаващия мир, имаше няколко войни и промени на границите, но те не доведоха до фундаментални смущения на общия цивилизован живот; изглеждаше, че не застрашават фундаментално разширяващата се толерантност и разбирания. Икономическият стрес и социалните проблеми се вълнуваха и мърмореха под подредената повърхност на политическия живот, но не заплашваха с конвулсии. Идеята за пълно премахване на войната, за изчистване на всичко, което е останало от нея, витаеше във въздуха, но беше лишена от всякакво чувство за неотложност. Беше създаден Хагският трибунал и непрекъснато се разпространяваха концепциите за арбитраж и международно право. На мнозина наистина им се струваше, че народите на Земята се установяват в различните си територии и приемат по-скоро съдебен, отколкото военен ред. Ако е имало голяма социална несправедливост, тя все повече беше смекчавана от засилващото се чувство за социално благоприличие. Желанието за придобиване се държеше прилично и общественият дух беше на мода. Част от това беше съвсем честен обществен дух."
Из книгата

Хърбърт Уелс (1866 - 1946) е един от пионерите на научната фантастика и част от най-влиятелните английски писатели на своето време. Неговите произведения съчетават въображение, научни идеи и социална критика, като поставят въпроси, които остават актуални и днес. Сред най-известните му творби са „Машината на времето", „Островът на доктор Моро, „Невидимият човек" и „Войната на световете". Със своята оригиналност и дръзки идеи Уелс утвърждава научната фантастика като жанр и вдъхновява поколения читатели и автори.

Краят на една епоха
Открита конференция
Разрушителни сили
Класова война
Ненаситна младеж
Неизбежният социализъм
Федерация
Новият тип революция
Политика за разумния човек
Декларация за правата на човека
Международна политика
Световен ред в битието