"В романа на
Вера Мутафчиева Аз, Анна Комнина като смислотворящ фактор е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да разобличи собственото ѝ апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено Алексиада.
... Отделните романови глави често започват с обширни цитати от Алексиада, които биват сетне редактирани като че ли от перото на самата средновековна хронистка, възкръснала като модерна жена на двайсти век. Романът е издържан във феминистка тоналност. Житейската съдба на героинята, представена през погледа на заобикалящите я жени, е типична за тъй наречената андрократична цивилизация, в която господстват гледната точка и ценностите на мъжа. Силейки се (не винаги по свое желание) да се равни с него, жената накърнява житейското многообразие и равновесие, защото нейното призвание е да бъде природосъобразна, интуитивна и толерантна, да хармонизира света чрез майчинството и словотворчеството."
Сабина Беляева"Всяка една от иначе твърде различните разказвачки в книгата дава своя принос за демитологизирането образа на средновековния мъж воин, а и на еталонната мъжкост въобще... Дори състрадването на Анна Комнина към баща ѝ, имперския василевс, е изречено като към човек, получил счупване на душевния си гръбнак много рано и израснал с този си недъг... Към тежката всизкателност на величествената му майка Анна Даласина, която по длъжност и по право е негова съ-владетелка, е прибавен ужасът пред природното явление, каквото се явява съпругата му Ирина Дукена... Така образът на василевса се гради в пейоративните параметри на инвалидността и на жертвата на женските свръхсили, неочаквано развихрени върху представите ни за средновековния свят и неговия силен пол... Всъщност в романа всички главни партии са разпределени между жени, дори и властовата, биваща традиционно мъжка. Нещо повече, царствената властница Даласина е херактеризирана по следния начин: тя не е жена, а хладнокръвен, умел и опитен играч на шахмат. От цитата личи - в мъжки род.
В романа е разгърната и панорамата на женските войни между Даласина и Дукена: неявни, с шушукане и козни, не само по-различни, но и по-опасни от мъжките. Може би затова тържеството над жените е по-сладко дори от това над противниците на престола... Така, както е по-дивно женското човекотворчество - решението на Ирина Дукена да роди детето си точно в дните на триумфа на василевса и така да се съизмери и дори да надмине мъжката героика... Неслучайно изтощението на родилката е описано в похвата на военната лексика - тя спи като войник след двудневна битка...
В Аз, Анна Комнина авторката рязко сменя самата гледна позиция към историята. Скъсява дистанцията на епичния поглед и се вглежда отблизо в директната контактност на семейната и родова среда, в психиката на деятелите ѝ. Историчното е дадено през очите на извънмерни жени, надскочили средновековните духовни хоризонти - от жената-стратег Даласина до щедро надарената от боговете и произхода си писателка и мислителка Анна Комнина, една своеобразна д-р Фаустина, една Хипатия на XI век..."
Катя Кузмова-Зографова
Начало 
