В нея ще откриете 13 разказа за деца (и не само), в които хуморът и поуките се преплитат непрестанно. Симпатичните герои от историите разказват са приятелството и неприятелството, за радостта и трудностите, за тънката граница между добро и зло, за самите себе си и всъщност - за самите нас.
"Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш "Война и мир" в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете.
Историята в една ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога.
"Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
Юбилейно издание. ... "Публикувах романа "Мравки и Богове" преди 20 години, навръх 2000 година. Но в главата си и по хвърчащи листчета и бележници съм започнал да го пиша още през 60-те години на миналия ХХ век. Въпреки определението "Хроника на ХХ век", реалното действие в романа се развива в рамките на два дена, но се разиграват събития от преди Христа до бъдещата 2030 година. Благодаря на всички, които продължават да търсят и да четат този мой роман, докато някой ме чете - ще бъда жив. Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки."
Стефан Цанев ... |
|
|
Подбор и коментари Буел Вестин и Хелен Свенсон. ... Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие. Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта. В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и ... |
|
|
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост ("сърцето винаги е потърпевшият"). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня.
Стихотворенията в "Криле от папиемаше" издирват светлината и "тънката радост". И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност. ... |
|
|
"Как Кученцето си намери дом" е приказка за четене, но и приказка за правене.
"Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш - да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси. Какво означава например "Щом козината ти настръхне, трябва да я ... |
|
|
Любовна лирика. ... "Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости - от работата, от любовта и приятелството, от майчинството; от слънчевия ден, от хубавата книга, от цъфналата ябълка, от мириса на морето, от добрата дума, от усещанията на тялото и от опитите на духа да полети... Всъщност беше един съвсем обикновен живот, но това ме караше да се надявам, че "честотата" на моите преживявания и мисли, облечени в думи, може да предизвика у другия човек резонанс със същата честота."
Станка Пенчева, из автобиографичната книга "Тук съм" ... |
|
|
А после, през 85-а година от Чучхе, започнаха наводненията. Три седмици дъжд, но високоговорителите не казваха нищо за свличащите се земни маси, за скъсаните язовирни стени, за селата, изсипващи се върху други села. В мътилката плаваха дървета, петролни резервоари и варели от тоалетни. На едно място се въртеше гума от трактор, на друго - съветски хладилник. Премина таванът на военен камион, понесен от въртопа, а в него се беше вкопчило цяло пищящо семейство. Въвролици от трупове в мътните води, хиляди трупове, премятани от вълните - същинска лепкава каша от просо, която започва да цвърчи и да бълбука, щом тиганът се ... |
|
|
В началото на 60-те години на ХХ век един млад българин отива като психиатър в ГДР с надеждата, че там ще си намери късмета. Среща Розе, безгрижно и търсещо приключения момиче. Женят се по любов и Розе тръгва след Ванчо за България. Но не издържа дълго. Двамата се връщат в ГДР, където се ражда дъщеря им Нели.
Насред лишената от свобода система на ГДР те успяват да създадат свой малък, почти здрав свят. Почти здрав, тъй като гневът в душата на Ванчо, меланхолията му, склонността му към алкохола помрачават щастието им. Режимът на комунистическата партия засилва натиска си върху българския лекар и семейството се вижда ... |
|
|
Мартин К. Илиев е лауреат на ХХХV Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" - 2018 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.В печалния хан на дните
В печалния хан на дните се срещат каруците на миналото
и керванът на бъдещето.
Изули обувките си, пътниците пият вино
и се псуват по цели нощи.
Ханджията ги гледа от дъното,
надига вежди и слухти.
Не вярва на нито един от тях -
всички ще си тръгнат,
а ханджийката ще мрънка колко има да се чисти.
На сутринта, докато оправя двора,
съвсем очаквано ги вижда да потеглят натам, откъдето са дошли.
Мартин Илиев ... |
|
|
Колекция от 42 разказа на границата на съзнанието и съня. Истории абсурдни, приказни, фантазни, които ще ви отведат в един свят, в който магичното и реалното се преплитат."Сборникът "Когато великани ходеха по земята" въвлича неусетно читателя в един свят, населен със странни персонажи и причудливи видения, които обаче са здраво стегнати в повествователна логика и в своите вътрешни принципи на изграждане. Така ярките цветове на фантазията, стремително пробягващи понякога към поетическите внушения, понякога към абсурдното, а понякога към притчата, се поместват във внушителен по своята подредба просторен дом, ... |
|
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми.
"Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
