Когнитивно изследване.
Научният интерес към пространството, времето и движението датира от най-дълбока древност. Неразривната връзка между тях отдавна е установена в науката. Още
Аристотел определя времето като число на движението или мяра на движението (Аристотель 1981: 94; 96). Често пространството и времето се определят едно чрез друго. В началото на XX век обективната взаимосвързаност на пространството и времето е установена от теорията на относителността на
А. Айнщайн - пространството и времето не съществуват поотделно, а в универсална взаимовръзка - като две страни на единното и неделимо пространство-време. Протичането на времето зависи от скоростта на движение на телата (Савова 2007: 29).
Категориите пространство, движение и време са сред най-важните базови категории на човешкото познание, поради което са намерили отражение както в лексикалните, така и граматичните системи на езиците. Интересно е да се види доколко тези категории се разкриват като взаимосвързани и в донаучните, или наивните, представи за действителността. Тъй като всеки език отразява именно тези представи, в настоящата монография те се изследват въз основа на българския език.
Актуалността на труда е обусловена от нарасналия през последните години интерес към изследванията в областта на когнитивната лингвистика, в която се прилага нов метод за анализиране на езиковите явления. Езикът се разглежда като неделима част от общите когнитивни процеси, което дава възможност да се достигне до същността на езиковите явления и да се намери научно обяснение за тях. Прилагането на когнитивния подход към семантиката на езиковите единици позволява да бъдат получени резултати, които могат да обогатят лексикографската практика, да се използват при съпоставителното изучаване на езиците, както и при преподаването на чужд език.
Начало 
Рейтинг: 8.00 / 2 гласа 
