"Как да накараме детето да се подчинява?
Създаването и поддържането на положително взаимодействие родител - дете невинаги е лесно. Децата са различни по темперамент и често раздразнителните и изразяващите бурно негативните си емоции предизвикват чувство на досада, умора и дори гняв у възрастните, които се грижат за тях.
Когато общуват с тези така наречени неудобни деца, родителите може да разберат, че непрекъснатите наставления и строги забрани не вършат работа и че е по-добре да ги оставят да плачат и да се дразнят. В този случай децата от своя страна придобиват опит, че не ги разбират или приемат и не искат да действат в съответствие с желанията или напътствията на родителя. Това негативно взаимодействие родителят може да тушира със собственото си поведение.
В проучване, чийто обект са малки деца, които имат затруднения в общуването с родителите си, последните са съветвани да играят с децата, като следват и се адаптират към темперамента им. Децата, на които беше позволено да са водещи при взаимодействията с родителите си, се оказват по-положително настроени към родителските инициативи и насоки и нивата им на стрес намаляват. Дори една много кратка игрова сесия, водена от дете, го кара да стане по-позитивно във взаимодействието родител - дете. Може да звучи парадоксално, но точно когато поведението на детето е досадно и самото то изобщо не се чувства комфортно, би било добре да му покажете обичта си и да направите нещо с него, което ще му хареса. Именно общите моменти на радост могат да подействат като ваксина срещу появата на негативни емоции и да го дарят с положителни
преживявания.
Шестгодишната Ани преди е била слънчево и щастливо дете, с което не е имало никакви затруднения. След като родителите ѝ се развеждат, Ани започва да недоволства от всичко и настоява майка ѝ да седи до нея всяка вечер, докато не заспи. Странното поведение на Ани изненадва и дразни майката: поради променената семейна ситуация всички практически дейности в семейството лягат върху плещите ѝ и я натоварват прекомерно. Изведнъж мама осъзнава, че вследствие на това не разговаря и не прегръща Ани както по-рано.
Много често става така, че когато в живота на родителя се случат събития, които го натоварват, малките неща, които са важни за детето, се забравят. Ани трябваше да преживее кавгите между родителите и в крайна сметка разпадането на семейството. За детето един от най-важните въпроси е дали родителите го обичат. Мама беше занемарила малките ежедневни прояви на привързаност към Ани. Разбираемо, момиченцето отговаря с недоволство, от една страна, и от друга, с искане за близост с майка си, за да облекчи собственото си безпокойство.
Мама започна да говори с Ани по-нежно, да я нарича с мили имена и да ѝ чете книга вечер. Когато усети, че майка ѝ се грижи за нея всеки ден, Ани се успокои, а недоволството ѝ изчезна в рамките на няколко седмици. Страховете преди заспиване не отшумяха веднага, но Ани успяваше да заспи, докато майка ѝ беше близо до спалнята ѝ и вече нямаше нужда да е до леглото ѝ."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
