"Целият им род е крив - от бебето до най-дъртия, умът - тел, дето не се превива, нито се чупи, само ръждясва. Това са те. Дядо ѝ се казва Андон, все начумерен, като че някой е запалил купчина тор в главата му и наоколо пуши, та се не търпи. И като се родило детето, как да го кръстят? Не Антонина, не Антония, ами Анда. То хубаво Анда, но семенцето под името не струва.
Напънала се госпожица Анда, та сварила сапун - сама го къкрила, сама го рязала на калъпи. То не сапун, ами злост - сложила го в една щайга и на всеки калъп издълбала букви, та написала Бившият.
Помислете какво ще си миете с вашия бивш, дами.
Нагла, та горчива Анда - и като минава край нашата къща, моля ти се, пита:
– Милена, как е Калоян? Ще му предадеш ли, че съм го търсила?
Калоян е моят син - фокусирам вниманието върху този факт, за да лъсне категорично що за крив корен е тя.
– Защо - казвам – си го търсила?
– За да му дам този сапун - подарък от мене - и тя ми подава един калъп, на който е изкопала с печатни букви Бившият. – Нали се сещаш какво мръсно пране можеш да избелиш с това? - намеква ми Анда.
Добре че съм възпитана жена, та не ѝ казвам в прав текст: Я се виж колко си дебела.
– Значи Калоян вече ти е бивш? - заключавам тънко.
– Да, точно така - потвърждава тя.
– А ти си дебела! - лая аз.
Тогава тя млъкна, а да млъкне някой от Андоновия род, е все едно от червей да издоиш мляко - тоест никога. Очите ми са малко слаби, та може и да съм се заблудила - сълза ли лъсна по клепките на Анда? Колкото ще се просълзи котлонът, на който варя боб, толкова ще се просълзи тя.
– Да - казах аз. – Дебела.
Тя се завъртя, обърна ми гръб - честно, едричка беше, но те от техния род са такива - месо им дал господ, и гърла. Баща ѝ Дачо например, като пийне и викне, се чува от Перник направо на Централната гара в София; ако е замръзнала Струма, ледът се разпуква. Ако дядо ѝ Андо се напие и зине да пее - това аз с очите си видях, защото вишната е в моя двор - разцъфна пустата вишна, от песента на тоя пияница цветчетата ѝ се разтвориха до едно.
– Тогава - досети се Анда – дай ми сапуна обратно. Синът ти няма да ми е бивш.
Тук е точното място да кажа, че макар и мой единствен син, Калоян е глупаво момче, щом накланя ума си към Анда. Вярно е, пътува повече от моряците - днес е в Радомир, утре е в Търново, а вдругиден - в Ивайловград."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 5.75 / 4 гласа 
