Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която и да е от останалите части на книгата или в изказванията на автора в публичното пространство. Връзка между двете книги има, доколкото те отразяват двете страни на една и съща монета. Това става ясно от интервю, взето от Кнаусгор на Панаира на книгата в Хелсингфорш през 2012 г., в което авторът дава отговор на въпроса как заглавието се отнася към темата на романа му.
Следва част от стенограмата на интервюто:
"Първо, тази книга се казва "Моята борба", като "Mein Kampf" на Хитлер. В последния, шести том съм написал 400 страници за Хитлер, за нацизма... и стана ясно, че това е един антиидеологически проект за несъвършената (...), тромавата, дефектната, непълната страна на човешката природа (...) Всъщност това е темата на книгата. Нацизмът е другата крайност, там важи съвършеният човек (...) И всички... ние все още носим мисълта за съвършения човек, за цялостния човек, и тази книга е дива, яростна опозиция на тази идея. Става дума, просто казано, за мисълта да бъдеш перфектният татко или да създадеш перфектното детство или... което в голяма степен е фасада, идеята как искаме да изглежда животът."
Тук словосъчетанието "Моята борба" е равнозначно на "моя живот" - точно такъв, какъвто е, оголен пред света. Четиридесет и няколко годишният Кнаусгор в рамките на 3 години пише над 3500 страници за себе си и близките си, с което си навлича възмущението (и възхищението) на норвежката общественост. Проектът е заклеймен като мегаломански, а авторът - като митоман. Тъй като Кнаусгор разкрива лични детайли за хората, които описва, без да променя имената им, много от тях чувстват, че в малката страна, в която живеят, неприкосновеността на личния им живот е нарушена, а репутацията им - опетнена. Няма ли скрупули авторът? "Не мога да се чувствам морално задължен, не и ако искам да пиша за живота, такъв, какъвто е той за мен" - споделя той в цитираното по-горе интервю. А в 21-ви век, когато личният живот никога не е бил по-малко личен, интересът на читателите към "Моята борба" е красноречиво доказателство, че авторът е уловил духа на времето - тиражът на поредицата само в Норвегия надхвърля 500 000 копия, а първият том вече е преведен на близо 20 езика.
Стремежът към постигане на абсолютна истинност прехвърля границите на личните истории. Начинът, по който Кнаусгор описва действителността, е белязан от хиперреализъм - изключително обстоятелствено, фотографски прецизно улавяне и на най-дребните детайли от ежедневието. "В еднаква степен трябва да имаш право да напишеш петстотин страници за човек, който пие мляко, и петстотин страници за проблемите на околната среда" - казва Кнаусгор пред Ренберг. И наистина, в "Моята борба" дълги описания на приготвянето на вечерята и почистването на банята се преплитат с лични истории, размишления и есеистични части за изобразително изкуство, литература и различни аспекти на културата. В "Моята борба. Книга първа" всички те са обединени около две тематични ядра - какво означава да живееш на този свят и какво е смъртта.
"Моята борба" е роман на противоположностите, който не може да остави читателя безразличен. Дръзкият проект на Кнаусгор подлага на изпитание начина, по който възприемаме литературата, и очакванията ни към съвременната проза.
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 6 гласа 
