"Уважаеми читателю,
Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: "България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н.". Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от промяна на българските учебници, което, за жалост, все още не става.
С цел да предизвикам интереса на българската общественост към далеч по-древната ни българска история, и то възпроизведена единствено и само основавайки се на древните автори без робуване на каквито и да е външни доктрини, налагани ни през последните 200 години, през 2015 г. издадох книгата:
Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015. През 2017 излезе преводът ѝ на немски, а през 2022 - на руски и английски. При работата над тази книга ми се наложи да изуча освен литературните източници за нашата история и онова, което е допринесла нашата възрожденска литература към нея. Какво безкрайно удивление и удоволствие изпитах, разбирайки, че нашите възрожденци са поели именно научния подход за написване на нашата история, основавайки се единствено и само на запазените текстове на старите автори. А от тези текстове, както вече казах, въобще не следва картината, преподавана днес в българските училища.
За жалост, книгите на много будни наши възрожденски автори никога не бяха преиздавани след първото им отпечатване и техният съществен принос за българската историческа наука бе обречен по този начин на забрава. Виждайки, че сведенията, събрани в гореспоменатата книга, в съществената си част са били издирени и публикувани от нашите възрожденци, реших, че ще е от полза да ги издам, което и направих в последните 7 години. С това искам да покажа на читателската публика, че ние българите сме имали и имаме интелектуалният потенциал да се противопоставим на налаганите ни отвън доктрини и да си напишем сами историята на нашия народ. По молба на моите читатели през 2018 година започнах да издавам блог -
historybg2018.blog.bg, в който да популяризирам текстове от гореспоменатата история и от издаваните от мене възрожденски писатели. С радост констатирам, че досега блогът е посетен от над 681 000 души. Броят на посещенията на блога и живият интерес на читателите към тези книги, налагащ преиздаването им, показва, че това ми усилие не е било напразно.
Разбира се, многобройните отзиви и дискусии по темите на споменатата книга, а и моите изследвания и разсъждения, доведоха до усъвършенстване, някои малки промени и допълнения в горепосочената книга, които ще бъдат отразени в едно следващо издание.
Настоящата книга съдържа сведения на старите автори относно произхода на организаторите на модерната българска държава. Или в резюме: Патриарх Никифор ни казва, че Кубрат е господар на хунския народ. От Йоан от Никиу научаваме, че този господар на хунския народ е Кубрат (Кроват, Кробат и др.), а Теофан Изповедник ни съобщава, че Кробат е господар на казаната България и на котрагите. Патриарх Никифор говори за хуни и българи, живеещи от стари времена на територията на днешна Украйна в държава, наричана Велика България в която живеят също и ... котраги. Той ни казва, че господарят на уногундурите, Кубрат е племенник на Органа. Константин Багренородни ни казва, че богоомразния български народ, преди е бил известен под името оногундури, а Теофан Изповедник който нарича народа на българите уногундури-българи и котраги казва, че те живеели в старата Велика България и че котраги са също техни едно-племенници.
Белград бива наричан и днес от маджарите Nándor-fehér-vár - хуногундурски-бял-град. Прокопий Кесарийски свидетелства, че людете, които обитават там (Велика България), в старо време се наричали кимерийци, а сега се назовават утигури... Прокопий съобщава, че по Черноморието и от двете страни на Дон живее един и същ народ, наричан с името на владетелите си - двама братя, Утигур и Кутригур, а именно утигури и кутригури, и ни казва, че кимерийци се назовават утигури, а тъй като знаем вече, че утигурите са български народ, то българският народ е директен наследник на кимерийците. За кимерийци ни съобщава Херодот. В клинописните плочки те са записвани като гиммираи. А Филотей говори ...Приятелите, които идват от хуните, сиреч българите... От всичко това излиза, че българският народ, организирал разширението на българската държава на юг от Дунава в VII век, е имал в миналото различни имена, но е наследник на древните кимерийци, записвани на клиновидно писмо като гиммираи."
Николай Иванов Колев
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
