Едно лято с Монтен

Житейската етика, която Монтен издига в своя цел, е и естетика - изкуството да се живее красиво. Улавянето на момента става начин да си в света - скромен, естествен, просто и напълно човешки.

Абсолютно и почти божествено е умението да проявиш себе си в своята природна същност. Ние се стремим да бъдем нещо друго, не желаейки да вникнем в себе си, и излизаме извън собствените си граници, без да знаем на какво всъщност сме способни. Няма защо да се качваме на кокили, защото и на кокили трябва да ходим със собствените си крака. Даже и на най-високите земни тронове седим на собствения си задник. Най-прекрасен е животът на ония хора, които се равняват по общочовешката мярка, в духа на разума - но без каквито и да е чудеса и необичайности.

Последните думи от "Опити" приемат живота такъв, какъвто ни е даден, каквото и да ни поднася той, същия за всички, за великите и за скромните - понеже пред смъртта всички сме равни. Монтен намира в какво да упрекне дори своя най-голям герой - Сократ, заради това, че е искал да се измъкне от своята човешка природа, имайки си демон, който го теглел за ръкава като ангел хранител. Докато той, Монтен, е голият човек, подчинен на природата, съгласен със своята участ, сиреч наш брат.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Ангажиран със своето време
Разговорът
Всичко се движи
Индианците от Руан
Падане от коня
Везната
Хермафродит
Падналият зъб
Новият свят
Кошмарите
Добросъвестност
Устойчивост
Библиотеката
Към читателите
Война и мир
Приятелят
Римлянинът
За какво ни е да се променяме?
Другият
За добавките
Кожата и ризата
Здравомислие
Един случаен философ
Един трагичен урок
Книгата
Камъкът
Облогът
Срам и изкуство
За лекарите
Краят
Част от самия него
Лов и плячка
Непринудеността
Антимемоари
Миризми, трикове, мимики
Срещу мъчението
Да и не
Ученото невежество
Изгубеното време
Световният трон