След смъртта

След смъртта Дийн Кунц Времетраене: 1:15 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Майкъл Мейс, началник на охраната на свръхсекретен изследователски център, отваря очи в импровизирана морга двайсет и четири часа след събитие, в което всички са загинали - включително той и най-добрият му приятел. Вследствие на инцидента Майкъл има достъп до интернет и компютърните системи, без да е необходимо да използва електронно устройство.

За да почете паметта на мъртвия си приятел, Майкъл влиза в ролята на защитник на Нина и сина ѝ Джон, чийто баща е решил, че е време Джон да се присъедини към него и да се отдаде на живот на престъпления и насилие. След опит да осуети този план Нина е мишена на банда убийци, които са решени да я накарат да плати скъпо за това. Допълнително усложнение се появява в лицето на агент психопат от Агенцията за вътрешна сигурност, чиято единствена цел е да открие и убие Майкъл.

От позагубилия своя блясък Бевърли Хилс до улиците на Лос Анджелес и ограденото със стени имение в Ранчо Санта Фе само Мейс може да защити Нина и Джон - и да гарантира, че светлината ще оцелее в един бързо потъмняващ свят.

Спиращ дъха роман за абсолютната сила на доброто срещу злото, който ще ви държи в интригуваща хватка до последната страница.

Книгата е част от поредицата Magica на издателство Изток - Запад.

"Малко нощна работа

Звездите са угаснали, а потъналата луна плува точно под повърхността на полупрозрачно езеро от облаци. В короните на финиковите палми се размножават плъхове - измъчвани от бълхи натрапници, които почти не напускат високо разположените си гнезда и рядко се мяркат в прочутата общност, където майсторите на изкуството и индустрията живеят изолирано в охранявани имения, пренебрегвайки съществуването на вредителите.

В 3:10 часа сутринта, когато Майкъл Мейс забързано преминава през елегантен жилищен квартал, пухкав дългоопашат плъх застива на слизане по палмово стъбло, а наподобяващите му петролни капки очички проблясват в жълтеникаво на светлината на уличната лампа. Мъжът не е заплаха за създанието, но убедено в противното, то бързо се оттегля във водопада от листа, от който е дошло.

На по-малко от петнайсетина километра на юг улиците, някога внушителни като тази, сега са опасни както за плъховете, така и за хората. Мръсните тротоари и паркове на места са непроходими, преградени от занемарени лагери на наркомани и психично болни, които дават незаслужено лошо име на по-малкия брой трезви, разумни и действително бездомни хора, чиито нужди властите пренебрегват. Тези по-отдалечени райони гъмжат от улични котки, знаещи къде ще намерят изобилие от гризачи, хлебарки и други вкусотии. За разлика от тях, тази богата общност не проявява никаква толерантност към подобни мрачни вакханалии. Градският съвет наскоро назначи още служители към полицейското управление в отговор на рязкото увеличаване на престъпността, която се разпространява през границите от съседни юрисдикции, където хората от управляващата класа се смятат за възхитително толерантни и просветени.

Патрулка додж чарджър, изборът на полицията в града, завива иззад ъгъла на половин пресечка разстояние. Сенките се уголемяват и извиват, след което се свиват, щом фаровете осветяват улицата, по която преди време движението никога не стихваше. Сега лентите са пусти. По тротоарите се движи един единствен пешеходец. Осветен, Майкъл нито търси прикритието на сенките, нито забавя ход. Има спешна задача, която вероятно ще остане спешна, докато е жив. Самотен мъж след полунощ неизбежно е интересен на правоприлагащите органи в град като този, отрупан с богатство. Но все пак сигналната лампа на покрива остава загасена. Колата набира скорост, докато приближава към него. Може би мъжът зад волана е разсеян и сънен към края на смяната си. А може би е получил обаждане веднага да се притече на помощ на колега полицай. Когато профучава покрай самотния минувач, в светлината на компютърния екран в колата и устройството за електронно издаване на фишове шофьорът прилича на привидение; по-скоро очертание, отколкото плътна форма, лицето му е блед овал, призрачно и без черти.

След две пресечки Майкъл пристига в търговски квартал. Шумът от двигателите на скрити от погледа камиони и други превозни средства се усилва, изкривен от отразяването през редиците високи сгради, и звучи така, сякаш идва от загадъчна машинария дълбоко под земята. Тук уличните лампи не светят. Градът се снабдява с ток от регионална електрическа компания, която в сегашния период на недостиг ограничава потреблението чрез налагане на глоби и високи цени. За да бъдат намалени кражбите и обирите на домове, външното осветление е запазено предимно за жилищните квартали. На тези улици с многобройни ресторанти и магазини от висок клас, предлагащи луксозни стоки, предприятията, блестели някога от здрач до зори, вече са тъмни след края на работното време.

Вълната от обири до голяма степен е овладяна с инсталирането на витрини и врати от бронирано стъкло, подсилени от скрити щори от неръждаема стомана, които се затварят пневматично, ако стъклото започне да поддава при удари. Щорите спират дори превозни средства, използвани като тарани. Още от тротоара потенциалните клиенти се сканират за оръжие - пистолети, ножове, чукове, всичко – дори само да приближат вратите, които се заключват мигновено, ако бъде открита заплаха. Редовните, ценени купувачи и клиенти нямат представа, че са допускани след идентифициране чрез програми за лицево разпознаване, като така им е спестено унижението да дават обяснения, ако носят огнестрелно оръжие за самозащита. Благодарение на споменатите предпазни мерки магазините с най-скъпи стоки могат да поддържат илюзията за непреходен блясък и безрискови привилегии.

Изненадващо чиста алея с тухлена настилка предлага врати към задните входове и помещенията за приемане на стока, които са солидни като вратите на бункерите за боеприпаси и се отличават със семпла елегантност, рядко срещана по задните улици на търговските квартали. Дори контейнерите за смет са в добро състояние, прясно боядисани и дискретни.

Поел в неразпръснатия от забулената луна сумрак, предпочитащ светлината, но добре приспособен към тъмнината, Майкъл приближава до пететажна тухлена сграда отдясно. Обикновената врата и двойната гаражна ролетна врата са матовочерни; нямат уличен номер или наименование на фирма. Има електронна ключалка, която той трябва да отключи, и токова верига на охранителна система, която трябва да поддържа, докато влиза в слабо осветен вестибюл и тихо затваря вратата. Този живот и придобитите способности са твърде нови за него, затова все още се учудва от себе си.

Адвокатската фирма на Удбайн, Кравиц, Бенедето и Спакман притежава сградата; заема всичките пет надземни етажа и в нея работят шейсет и един души. Вляво от Майкъл има врата, водеща към два етажа подземен паркинг. Той минава през люлеещата се врата, която е точно пред него, и поема по коридор на първия етаж, който води покрай стаи с документи и офиси на помощния персонал. В края на коридора минава през друга люлееща се врата. Богатството и властта на фирмата са загатнати от огромното непродуктивно пространство, отделено за фоайето, което в този ранен час е обляно само в мека, непряка светлина. Подове от черен гранит. Ламперия от анегре с цвят на пчелен мед. Куполен таван, обкован с варак от бяло злато. Милиони долари, похарчени за големи, драматични - и според Майкъл еднообразни - картини на Джаксън Полък: безсмислени цветови плетеници, които отвличат вниманието от бляскавата елегантност на полираната ламперия.

Двата асансьора имат врати от неръждаема стомана с ненатрапчив дизайн в стил ар деко. От съображения за сигурност достъпът до тези асансьори е възможен само чрез набиране на пет цифри на клавиатурата на таблото. Всеки, който работи тук, има уникален код за достъп. През работно време клиентите и гостите се придружават до асансьорите от една от двете рецепционистки. Въпреки че не разполага с код, Майкъл може да го получи от всеки, който работи тук, и да използва асансьора, ако желае, но дори ако пневматичната релсова система е тиха, звукът може да предупреди тези, които е дошъл да види.

В случай на пожар се изисква аварийно стълбище. Едното е подробно описано в чертежите, които са в архива на градския строителен отдел, и лесно достъпно за Майкъл. Стъпалата са скрити зад ламперия, на която е окачена голяма творба на Полък във вертикален формат, убедително изобразяваща и възхваляваща душевния хаос на крайния алкохолизъм. Замаскирано в рамката на картината резе отключва ключалката и скритата врата се отваря. Стръмното вито стълбище е бетонно, а не метално, и всяко стъпало е омекотено с оребрена гума, за да се сведе до минимум опасността от съдебен процес заради подхлъзване и падане. Разположените на равни интервали светодиодни аплици работят денонощно, седем дни в седмицата."
Из книгата

Дийн Кунц е известен американски писател, автор на трилъри, които съдържат елементи на хорър, научна фантастика, мистерия и сатира. Двадесет от неговите романи се превръща в национални бестселъри в Америка. Към момента книгите му са преведени на над 38 езика и публикувани с общ тираж над 200 милиона екземпляра. Седем от творбите на писателя са включени в списъка на най-продаваните книги на "New York Times". Сред най-известните му романи са "Полунощ" (1989 г.), "Студен огън" ( 1991 г.), "Убежище" (1992 г.), "Сърцето ти принадлежи на мен" (2008 г.), "Какво знае нощта" (2010 г.) и др. Някои от произведенията му са успешно екранизирани. Според данните от 2008 година той е шестият в света от най-високоплатените автори, заедно с Джон Гришам.

Дийн Рей Кунц е роден на 9 юли в Евърет, Пенсилвания в бедно семейство с баща алкохолик. Родителите му са на мнение, че четенето на книги е пълна загуба на време и пари и всячески са отказвали момчето от интереса му към книгите. Започва да пише през студентските си години в "Shippensburg State College" и печели награда в литературен конкурс на списание "Атлантик Монтли". След завършването на университета той започва работа като учител по английски език, като едновременно с това продължава да пише нощем и през почивните дни. Кунц мечтае за литературна кариера. След година и половина жена му Герда му прави предложение, което той не може да откаже: в продължение на 5 години той да се посвети изцяло на писателска дейност и ако не пожъне успех, да се откаже от литературата. Пет години по-късно Герда няма вече нужда от работа, благодарение на успешната писателска кариера на Дийн.

Първият му разказ "Soft Come to Dragons" е публикуван през 1967 година, а първият роман "Star Quest" година по-късно. Книгата веднага носи на младия автор читателски успех. Оттогава Дийн Кунц придобива известност в цял свят, като ненадминат майстор на хорър трилъри, които държат читателя в напрежение от първия до последния ред. За цялата си творческа дейност, по препоръка на издателите си, писателят ползва множество псевдоними, най- популярните сред които са Аарон Уолф, Диан Дуайър, К. Р. Дуайър, Джон Хил и др. Романите му "Ключът към полунощ" ( 1979 г), "Отвъдни очи" (1985 г.) и "Ускорение" (2005 г.) стават световно известни и се радват на голям читателски интерес. Книгите "Чудакът Томас" (2003 г.), "Чудакът Томас: Завръщането" (2005 г.), "Брат Од" ( 2006 г.) са част от прочутата серия на автора "Од Томас". По нея е направена успешна екранизация през 2013 година. Произведенията му "Съпругът" (2006 г.) и "Добрият" (2007 г.) освен сърцата на читателите, печелят и благоразположението на критиката със своите напрегнати и непредсказуеми сюжети. В книгата "Невинност" (2013 г.) авторът отново успява да опъне нервите на читателя до краен предел, дърпайки струните на най-големите му и неизразими страхове.

Към момента най-големият майстор на съспенса живее в Ориндж Каунти, Южна Калифорния заедно със съпругата си Герда.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Майкъл в действие

• Малко нощна работа
• Разговор в кухнята
• Десет дни по-рано: Проучвания в разкрасяването
• Синята къща
• Мост над бурна вода
• Момчето
• Ръката на държавата
• Глътка въздух

Кухите хора

• Майкъл в многозадачен режим
• Преследване на призрак
• Извън бурята
• Удобни развалини
• Сбрали в едно глави, пълни със слама
• Виртуално пътешествие
• Началник на пожарната
• Вън оттук
• За архива
• Изсушените ни гласове са беззвучни и празни като вятър в сухи треви
• В царството на сумрака
• Тригер

Погребване на живите

• Райска градина
• Обитаваната от духове овощна градина
• Дистанционно управление
• На среща с магьосника
• Гледни точки
• Болката на всекидневния живот и наркотикът на мечтите
• Малка нощна музика
• На път
• Винаги подготвен
• Червенооките мършояди се прокрадват
• Секретна квартира
• Обградени сме от змии
• Миша дупка
• Какъв живот имаш, ако няма с кого да го споделиш?

Неподвижната точка

• Конници
• Единствената мъдрост, която ние можем да добием
• Тук, в сънищното царство на смъртта
• Късмет
• Горчивият залък
• Разстроен от спомени
• Увлечен във вихър
• Кратък спор
• Обаждане по телефона
• Виното на насилието
• Живота можеш да избегнеш, но не и смъртта
• Тъжен гост на тъмната земя
• Настъпва момент, когато всичко е неподвижно и узрява
• Трудолюбивата пчеличка няма време за тъга

В играта

• Наклон
• Миг на Земята
• Приятел с паяците бях
• Безименно място
• Кой в мрака среднощен на коня лети?
• Донякъде важен въпрос
• Нощта не е тъмна; светът е тъмен
• Битка или бягство
• В бездънний мрак загледан

Без изход

• Огнева мощ
• Подкрепление
• Човек на действието
• Нищо друго мен не се вестеше, освен зверът
• Загадката на злото
• Стари приятели
• Гордост и гняв, винаги и единствено
• Квартален патрул
• Всичко, което се издига, трябва да се слее
• Вкъщи е ловецът
• Каквото е било, е, и ще бъде

Бележка
За автора