Други богове. Неиздавани разкази и новели

Книгата е част от поредицата "Магика" на издателство "Изток - Запад".

"Един от най-оригиналните писатели на XX век."
Артър Кларк

"Трябва да го прочетете - той е там, където започва тъмнината."
Нийл Геймън

Американският писател Х. Ф. Лъвкрафт (1890 - 1937) е автор на произведения с водещ принцип "космичес­кият ужас". Почти неизвестен приживе, сега заради размаха на фантазията си той често е слаган наравно с Хърбърт Уелс и Дж. Р. Р. Толкин.

Творбите му могат да се определят както като хорър, така и като мрачно фентъзи или черна фантастика. Наричат ги също "стихове в проза". Лъвкрафт е повлиян от Едгар По и от хималайските картини на Николай Рьорих, а от своя страна неговите апокалиптични видения оказват силно въздействие върху Стивън Кинг и съвременната попкултура.

Настоящият сборник с избрани творби ни отвежда в света на сънищата, на призрачното и свръхестественото, на хаоса, мистиката и ужаса, на магичното и езотеричното, на смъртта и извънземните странствания. Книгата включва прочутата новела "Подир сънищата - към незнайния Кадат" и 26 разказа, повечето от които излизат за пръв път на български език.

"В този миг въодушевлението сякаш прогони от ужасните му очи омразата, която първоначално ги изпълваше, ала внезапно демонският блясък в тях се завърна и с някакъв поразителен звук, наподобяващ съскането на змия, непознатият вдигна стъкленицата, която държеше, очевидно с намерението да сложи край на живота ми по начина, по който преди шест века Шарл Магьосника беше убил моя праотец.

Подтикван от предпазващия инстинкт за самосъхранение, аз се освободих от магията, която дотогава ми пречеше да помръдна, и запратих гаснещата факла по създанието, заплашващо моето съществуване. Чух, чу стъкленицата падна на плочите на коридора и се счупи, без да причини вреда, а ризата на непознатия пламна и цялата сцена се освети от призрачно сияние. Писъкът на страх и безсилна злост, нададен от подготвилия се убиец, дойде в повече на разклатените ми нерви и аз се свлякох на хлъзгавия под, напълно загубил свяст.

Когато най-после дойдох на себе си, всичко бе потънало в ужасен мрак. Понеже помнеше какво се случи, съзнанието ми не прие идеята да види повече от същото, обаче любопитството надделя. Попитах се - кой беше този злодей и как беше попаднал зад стените на замъка? Защо искаше да си отмъсти за смъртта на клетия Мишел Муве и как проклятието беше преминало през толкова много векове от времето на Шарл Магьосника насам? Дългогодишният страх вече не беше товар за раменете ми, защото знаех, че съм победил източника на всички опасности, с които ме заплашваше проклятието, а сега бях свободен и горях от желание да науча нещо повече за зловещите заплахи, витаещи в живота на моя род от векове и превърнали собствената ми младост в безкраен кошмар.

Твърдо решил да продължа проучването си, намерих в джобовете си огниво, за да запаля новата факла, която носех със себе си. На нейната светлина видях сгърченото и почерняло тяло на тайнствения непознат. Сега страшните очи бяха затворени. Гледката не ми се понрави, обърнах се, влязох в стаята с готическата врата и попаднах на нещо, приличащо на алхимическа лаборатория. В единия ъгъл имаше грамаден куп от лъскав жълт метал, който проблясваше на светлината на факлата. Може да беше и злато, но аз не спрях, за да го разгледам, защото по някакъв странен начин изпитвах въздействието на онова, което преживях. В далечния край на помещението видях изход, водещ към един от дивите проломи през мрачния, горист хълм. Изпълнен с почуда и вече разбрал как мъжът е получавал достъп до шатото, аз тръгнах да се връщам. Възнамерявах да мина покрай тленните останки на непознатия, като извърна настрани лице, но когато приближих до тялото, ми си стори, че чух от него да излиза слаб звук, сякаш животът все още не го беше напуснал. Отвратен, аз се върнах да огледам овъгленото и свито на пода тяло. Тутакси ужасните очи, по-черни дори от обгорялото лице, на което се намираха, се отвориха широко с изражение, което не бях в състояние да разтълкувам. Напуканите устни се опитаха да изрекат думи, които не разбрах добре.
Веднъж долових, че каза "Шарл Магьосника" и си въобразих, че чувам как изкривената уста изрича "години" и "проклятие". При все това обаче не разбрах смисъла на несвързаните думи. Когато непознатият видя, че явно не схващам значението на казаното, в дълбоко хлътналите очи отново проблесна заплаха, а аз, макар да виждах, че противникът ми е безпомощен, се разтреперих. Изведнъж нещастникът, съживен от последен прилив на енергия, надигна грозната си глава от влажния, неравен плочник. И докато аз не помръдвах, парализиран от страх, той намери сили и с последен дъх изкрещя думите, които подир това обсебваха дните и нощите ми."
из книгата

Хауърд Ф. Лъвкрафт (1890 - 1937) е американски писател, считан за един от най-значимите писатели на свръхестествена фантастика и ужаси на двадесети век.

Роден в Провидънс и живее там през почти целия си живот. Той започва да пише още на седем години. В училище има влечение към науката и издава ръкописни списания на тема природни науки. Лъвкрафт не постъпва в университет, поради проблеми със здравето. Първата му публикация е разказът Алхимик. Запомнящи се негови творби са Некрономикон, Планините на безумието, Отвъд стената на съня и още много други.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com