Егон и тишината. Разкази

"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените на аквариума."
Деян Енев

"Може би най-малката улица в София е разказът може би най-пълен с истории. В него гъмжи от качване и слизане по стълбите, порастване, заминаване и връщане, от романтични и смешни сандалени истории. А в "Прощално писмо" расте единствено нищото, там дори и прощалното писмо се оказва излишно. По тази ос – между задъхаността на единия и хладната статика на другия разказ, лежи писането на Емануил А. Видински. Винаги си личи, когато един писател е минал през работилницата на поезията. Не просто заради езика, а поради особената чувствителност, която дава триизмерност на тези истории."
Георги Господинов

"Разкази на автор, влюбен в литературата. В тях реалността се изплъзва. Изникват съвпадения и странни разпознавания. Случайностите са закономерни. Всекидневието е магическо. Понякога магията е бяла, понякога е черна, но усещането за нещо неземно неизменно присъства."
Стефан Иванов

• Котката
• 4 октомври
• Бяла роза
• История на дъха
• Моасир и тишината
• Лина и музиката на безсънието
• Смъртта на книгата
• Акула с къри
• Кипариси
• И така е хубаво
• Погледът
• Мортен: картография на бягството

• Лайла и Халед
• Прощално писмо
• Специалният ден на Лили
• Тефтерът на Хемингуей
• Море от гълъби
• Може би най-малката улица в София
• Биволско сърце
• Сунай, или разбродираното сърце
• Егон и тишината