Насъщен глад. Стихотворения

"Поезията на Нина Ненчева е усвоила като че урока на Маларме, че поезията не се прави с чувства и мисли, а с думи. Дори заглавието на тази стихотворна книга не е обичайния избор на заглавие на някое от най-емблематичните стихотворения в книгата, а образ извлечен чрез мъдър обрат от клиширана фраза, пък била тя и библейски идиом. Заглавие, което разкрива образотворческите механизми на една поетика. Този широк спектър от смислови нюанси, постигнат чрез неочаквани образни и мисловни обрати, разкрива един поетически сензибилитет, който - ако си послужа с думите на Елиът, казани по повод на Джон Дън - не е дисоцииран, мисъл и образ не враждуват, а се взаимопораждат. Дори когато тази изразна рафинираност е "коварна", ако си послужа с образ от самата Ненчева поезия, това "коварство" е любовно. Рядко българската поезия е говорила на така универсален език за екзистенциалните проблеми на модерния човек, чужд едновременно както на "българските комплекси", така и на ексцентричните провинциални напъни за "модерност"."
Проф. Светлозар Игов

Кометата е куче

Кометата е куче,
което маха с опашка,
а мъртвите са видове,
живеещи в земята.
Поетът - извънземен,

вечеря и закусва
с метафори, а сутрин рано
извежда саламандър
на каишка.
Нина Ненчева

Нина Ненчева е родена в Русе. Завършва Английската езикова гимназия в града. Тя е дипломиран магистър по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където от 2000 г. работи като преподавател в Департамента за езиково обучение. Автор е на следните книги: „Тихотворения“ (билингва), 1998 г., „Свободно поетическо общество“, „Насъщен глад“, 2015 г., „Авангард принт“, „Доячката на змиите“, 2017 г., „Литернет“, „Паралелни счупвания“, 2021 г., „Огледало“, „Daily Hunger“, 2021 г., Cyberwit, Индия.

Авангард Принт ЕООД
Русе, 7018
кв. Чародейка, ул. Зорница 9 /до бл. 402
avangard_print@abv.bg

В провинцията
Имах - нямам
Как се сгромолясва
Смъртта като къща
Че огън
В старческия дом
Цял ден
Стилистиката
Синонимика
През кремава дантела
Кометата е куче
Лежим голи
Разговарям със светлината
Когато се усмихваш
Ех, тази тъмнина
Съзрях те в тълпата
Така да бързам
Като слепец съм
Птица ли се стрелва
Майка
Върнах се у дома
Гибелно бърза
Намерено е тялото
Това, което нямам...
Поет
Това навярно е потопа
Стена висока
Мечта
Любов
Какво ли си казва
Някога гледах езически
Сутрин става рано
Струйка пот
Разкритие - ненадеен циклон
От заранта
Да мине през ада
Заплака рибата
Тънка като конец
Затворена къща
Заключиха езика
Престори се и припозна
Страхът ѝ е плаха птица
Природа
Когато си отива любовта...
Вече не заспиват двама
Събудихме думите като обувки
Наедрява земята
Заповядаха на
На зазоряване
Пъпли нагоре
Главата - кръгла
Да почвам винаги
Послеслов - проф. Светлозар Игов