Един живот не е достатъчен. Поезия

"В тази книга Хайри Хамдан убедително доказва както доброто владеене на българския език, така и специфичното лирическо отношение към действителността, пълно с философски инвенции. Освен това авторът има блестящ усет за детайла и склонност към афористични обобщения. Считам, че тя ще обогати българската литература с особен вид чувствителност и новаторство."
Бойко Ламбовски

"Не случайно стихосбирката носи заглавието "Един живот не е достатъчен": да, един живот не стига, за да се обхванат в дълбочина и в изпълнени пространства тези два хем така приличащи си, хем и толкова различаващи се свята, какъвто е арабският, от една страна, и "балкано-българският", от друга. Само че г-н Хамдан е скромен: в книгата му личи, че - напротив, той много добре е усвоил "балкано-българските" поетични традиции, особено силно е преклонението му пред един голям български поет, Борис Христов, а арабските - усеща се, текат в жилите му талантливо и благотворно."
Митко Новков

"Поезията на Хайри Хамдан е особена кръстоска между арабската сочност и европейската традиция. Колкото градска, толкова и екзотична, тя се разпуква пред очите ни като смокиня разкривайки сладостта на поетичното Слово в пълния му разкош. Един живот не е достатъчен за много неща, но напълно стига да открием за себе си като читатели такава ярка литературна индивидуалност като Хайри Хамдан."
Владислав Христов

Хайри Хамдан е роден през 1962г. в Дер-Шараф, западния бряг на река Йордан. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982г., където се дипломира като инженер. През 1989г. се жени и има три дъщери. Носител е на световни литературни награди. Негови творби са превеждани на английски, френски, испански и италиански език.

Пергамент ООД
София 1229
ул. Бели Дунав 302 ап. 159
g_i_m64@abv.bg

Повече от един, по-малко от двама

• Бяхме толкова близки
• Имам достатъчно
• Безразличие е, когато в тъмното танцуващ сам
• Бездушна песъчинка
• Поезията е красота, понякога е проклятие
• Никоя не се усмихва както теб
• Сърцето ми е зелена коприна
• Когато твоят влак се изстрелва
• Здравей, любима!
• Увисналите устни на нощта
• Навлизам дълбоко в топлите води на морето
• Не помня откога не съм виждал синьо небе
• Едно лято измина
• Бяло сърце - свободно от спомени
• Наоколо пълни бъчви със смях
• Тъй като не умее да мрази
• За да прескочиш границите на самотата
• На двора шета една домакиня
• Думите прескачат своите очертания
• Корабът ми подрани
• Можеш да си отдъхнеш
• Понякога кафето ме изпива рано сутрин
• Ех, да можех да съхраня гласа ти в капсула
• Косите на стиха побеляват
• Благодаря за твоето присъствие
• Единствено в сянката ти намирам
• Подреждам дните си
• Покрай стените на мълчанието и вечността
• Като хризантема есенна и все още топла
• Седим един до друг, смълчани на пейката
• Вземете рибата, оставете ми въдицата
• Не искам да подреждам

Хапчета срещу забравата

• В източната стена на църквата
• Не усещам моите крила
• Не е обяснение в любов, а любов
• През моята врата влезе
• Затвори се карамфилът
• Иска ми се тази сутрин
• Водата изневери на своята същност
• София
• Крачка напред, пет назад
• Заприличала си на пясък
• Разхвърляно легло с мирис на жена
• Не е нужно да се въоръжаваш
• Внезапно пристигна
• В гроба
• Не можеш ли просто така да заминеш
• И тази нощ осъзнах
• Не мога, разбери, не мога
• Премина през леглото
• Подир теб поезия
• Красив, елегантен като Бог
• Тревожни въпроси
• И тъгата ти отива

Нататък към изгрева

• Зеленият светофар ме пусна
• Не желая да нося чадър
• По течението на текста
• Помолих я да ме чака на изгрева
• Ще те нарисувам по стените
• Преброих ѝ звездите
• Близо до теб ще бдя
• Не поглеждай назад
• Преди поредният сискок
• Думите прескачат преградите на мълчанието
• Побираш ли се в стих
• Мой е хоризонтът, и градините с лимони са мои
• Сънувах
• Откакто не усещам жветовете
• Жълто като залеза
• Сърцето ми - синева
• В сърцето ми - плесен
• Какво ли пък толкова
• Добре си дошла отново в сънищата ми
• И през тази година
• Къса е завесата на мрака
• Не спирай, майски дъжд
• Подобно на случйността
• С всяка есенна въздишка
• Ято пеещи гларуси
• След поредния инфаркт
• Едно лято нарисувахме мустаци на морето
• В гъстата мъгла
• Хей ти време
• Грее твоето слънце
• Това, че те събличам всяка сутрин
• Мирише на пролетен дъдж
• Ореолът на Господ
• Часът е три сутринта
• Дано този стих не свършва
• Един живот не е достатъчен

Биографична бележка