"Никола Костов. Към Дойран
Настоящият спомен е на Никола Димов Костов, подпоручик от 9-и артилерийски полк. Роден на 20 февруари 1893 г. в Севлиево, Костов завършва Априловската гимназия през 1910 г., а след това и Военното училище в София през 1915 г., като на 25 август е произведен в първи офицерски чин подпоручик. По време на войната Никола Костов служи като взводен, а впоследствие - и като помощник батареен командир в 9-и артилерийски полк. Двадесет години след края на войната, през 1938 г., той издава своите спомени, озаглавени Към Дойран. Публикуваната тук част от мемоарите на автора обхваща периода от края на април до края на октомври 1916 г.
След пристигането ни при с. Караоглулар почнахме веднага да разузнаваме местността между Дойранското езеро и в. Дуб за позиции на батареите. Избрахме такива и на 22 април 1916 г. ги заехме. Благодарение на силно нападателния дух и смелостта на българите артилерийските ни началници избраха за батареите слабо маскирани позиции. Началникът на германската артилерия в участъка - майор Рихтер, виждайки това, изтъкна неопитността ни да водим война срещу много по-големи и силни армии, снабдени с много и от най-различен калибър тежка артилерия, и си дава мнението да се изберат за батареите дълбоко закрити позиции, в противен случай той каза, че от всеки противников снаряд едно наше оръдие ще бъде разрушено. Нашите артилерийски началници обаче, водими от мисълта, че при отбраната, каквато ни се налагаше, задачата на артилерията ни ще бъде да спира настъплението на противниковата пехота, а тая си задача тя би изпълнила по-добре от по-близки разстояния и по възможност с по-малки мъртви пространства, а при нужда с отъркалване оръдията напред ще се избегнат съвсем мъртвите пространства, не възприеха мнението на майор Рихтер, но неговите думи впоследствие се напълно сбъднаха.
Когато стигнахме при Дойран, заварихме на позиции германски войски, а французките войски бяха отстъпили към гр. Солун. Каква непростима и капитална грешка за изхода на войната бе, дето спряхме при Дойран, а не при Солун!... Град Дойран е разположен на брега на Дойранското езеро, югоизточно от в. Кала тепе. Къщите му, построени амфитеатрално по ската на Кала тепе, сякаш изглеждаха една върху друга. Други пък, построени по брега на езерото, над самата вода, сякаш бяха накацали като грамадни птици. Населението на града бе всичкото там и гледаше си спокойно своята работа. Рибарите с лодките си кръстосваха постоянно по гладката повърхност на езерото и ловяха богат лов. А привечер мелодичните звуци на музиката на 34-ти пех. полк се разнасяха надалеко от вечерника и радваха сърцата на дойранци, но то не бе за дълго време."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
