Приказките, преразказани и публикувани от Николай Райнов, представляват голямо литературно дело, което както по обем, така и по разнообразието си е нещо изключително и в нашата, и в световната литература. В "Източни приказки" са включени приказките на източните народи, покорили отдавна както детското въображение, така и нас, възрастните, защото дори у възрастния винаги остава нещо детско.
В тях ние също ще бъдем увлечени от онова, което е увличало създателя им: ликуващото звучене на вярата в победата на доброто и справедливостта, поетичното преклонение пред човека на действието и благородния риск. ... |
|
|
Луксозен сборник-албум предлага издателство "Захарий Стоянов". В него са събрани художествени студии за Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Тициано, Веронезе и Рембранд, както и статиите му "Народни особености на нашето старо изкуство" и "Езикът на българската орнаментика". Поместени са живописни и графични творби на Николай Райнов.
"Във всички области на човешкото знание, изкуство и морал, до които се е докоснала всепроникващата мисъл на този Човек-легенда, а всъщност обикновен зидар, духовното е оная сърцевина, която придава особеното и неповторимото и води човешката мисъл и ... |
|
|
Хилядите разказвачи на старите времена са си отишли, без да ни оставят имената си. Но литературата е запазила имената на някои от техните наследници: Шарл Перо, Братя Грим, Андерсен... В нашата литература такъв разказвач е Николай Райнов - автор на 30 сборника, преразказани приказки от цял свят.
В тази съкровищница най-скъпото и най-пленителното за нас си остава българската приказка, може би защото тя ни е най-близка, а и самият разказвач, използвайки неизчерпаемото богатство на народните мотиви, е вложил най-много и от своето неповторимо виждане и ни я предава със скрито, но дълбоко вълнение, което неусетно ни покорява. ... |
|
|
Николай Райнов (1889 - 1954) е роден в село Кесарево, Търновско. Завършва духовната семинария, но отказва да стане свещеник. По-късно се записва в рисувателно училище, следва и в чужбина. От 1927 г. е професор по история на изкуството в Художествената академия. През 1948 г. става академик. Николай Райнов е автор на огромно по обем творчество за деца. Само сборниците му с приказки и легенди от цял свят са издадени в една поредица от тридесет тома (1931 - 1934). Николай Райнов преразказва и най-интересните български народни приказки. Публикува ги в книгите "Най-хубавите български приказки", "Златното птиче& ... |
|
|
Илюстрации: Любен Зидаров
Книгата е част от поредицата "Световна класика за деца" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Николай Райнов беше моят професор по история на изкуството от студентските години в художествената академия. Оригинална и своеобразна личност, която рязко се отличаваше от останалите преподаватели. Виждахме професора единствено по време на изпитната сесия и на неговите лекции в големия салон на Академията с прожекционния апарат и опънатото бяло платно за екран. В притихналата зала чувахме единствено равния и монотонен глас на професора и почукването на металното ключе за ... |
|
|
Книга шестдесет и три от поредицата "Златни детски книги" ... Имало един много богат човек. Всичко си имал той: овце, кози, крави, волове – на стада, а коне – цяло хергеле. Само чедо си нямал. И мъжът, и жена му били много праведни хора: наглеждали болни, помагали на бедни, задомявали моми сирачета, прибирали пътници у дома си – изхранвали ги, постилали им да преспят, нагощавали ги, давали им хляб за по пътя. Ден не минавал да си нямат гостенин вкъщи; ту някой сиромах, ту вдовица, ту сираче, ту закъснял друмник. Не им бил сладък ни обедът, ни вечерята без гост. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа романа "Между пустинята и живота", редове от биографията и сатии от Г. Константинов, Петко Тихолов, Богомил Райнов и Иван Гранитски.
Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
"– Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел: тъй аз искам!
И всеки минувач да знае, че стои пред гробницата на царица Ирена: тъй аз искам!
И всеки тугин да помни, че оброк на вечна мъст е тази гробница, дето спи пепелянката: тъй аз искам!
И влязат ли в обител "Света Параскева" иноци да чевствуват по светли празници паметта на княз Бенеамина с литии и църковни ектении, и промълвят ли, че той учил българите да не убиват , моята сянка ще се отдели зад тъмни кипариси над гробницата и ще изрече с властен глас: "Той уби мене - царицата на ... |
|
|
Илюстрации: Любен Зидаров
Книгата е част от поредицата "Световна класика за деца" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Митовете са лъжливи разкази, които ни разкриват истината."
Аристотел
Времето на приказките изглежда безвъзвратно отминало. Очарователните небивалици, засищали носталгията към красивото у толкова поколения, вехтеят и помръкват в климата на техническата ера. Златната ябълка губи фантастичния си ореол в един век, когато с баналното щракване на ключа можеш да запалиш в стаята колкото искаш златни ябълки, без да смаеш някого с това. Мечтата на бързоходните обувки е превръща ... |
|
|
Книга шестдесет и четири от поредицата "Златни детски книги" ... "– Да тръгна. Много обичам весела дружина. Сам не ми се върви. Тръгнали петимата. По едно време петелът запитал гъската знае ли къде живее зимата.
– Не знам – отвърнала гъската. – Свинята знае.
– Накъде вървим, свиньо? Знаеш ли пътя към зимата?
– Не го знам, гъско. Аз не ви водя, а овенът. Той знае пътя. Него запитайте.
– Овньо, накъде си ни повел? Тоя път води ли към къщата на зимата?
– Не знам. Не виждате ли, че ви не водя аз, а бикът. Той знае пътя.
– Накъде води тоя път, биче? Към къщата на зимата ли?
– Кой го знае накъде води! Не ... |
|
|
Тази книга, част от огромното творчество на Николай Райнов в областта на приказката, наистина е събрала между кориците си приказки от цял свят. И независимо дали са руски, чешки, финландски, монголски или американски, те еднакво ни възхищават и убеждават в няколко неща. Докато пълната победа на правдата не обхване цялата земя, подвигът на юнака, който се бори за нея, ще ни вълнува. Докато щастието не стане законно притежание за всеки човек, приказките, които са кристализирал блян за щастие, ще ни увличат. Така те ще продължават да живеят - и спомен, и копнеж едновременно. ... |
