Настоящият учебник има за цел да направи преглед на публичното предприемачество и съответния управленски подход, чрез който държавните и местните институции създават нова обществена стойност, преодолявайки ограниченията на традиционния бюрократичен модел. Основният фокус е върху интегрирането на предприемаческото мислене в публичната сфера, където иновациите, стратегическото лидерство и социалната отговорност се обединяват в една обща управленска философия. Образователният инструмент разглежда публичното предприемачество като многопластово явление, включващо управленски, социални и етични измерения. Той обединява класически и съвременни теории – от концепцията за обществена стойност до моделите на дигитална трансформация и устойчиво развитие в публичната администрация. Изследването обхваща не само ролята на публичния предприемач, но и институционалните механизми, чрез които администрацията стимулира иновации, сътрудничество и междуорганизационно учене.
Публичното предприемачество се утвърждава като основен инструмент за реформа в публичното управление в ерата на ускорена дигитализация, социални предизвикателства и нарастващи очаквания към публичните институции. Европейският съюз и Организацията за икономическо и социално развитие подчертават необходимостта от иновативни публични политики, базирани на гъвкавост, партньорство и прозрачност. В този контекст публичният сектор вече не е просто администратор на правила, а активен участник в създаването на икономическа и социална стойност.
Темата е особено актуална за България поради необходимостта от нов управленски капацитет в общините, министерствата и държавните агенции. Преминаването от нормативно прилагане към стратегическо предприемачество е предпоставка за повишена ефективност, доверие и обществен ангажимент. Учебникът позиционира публичното предприемачество като централна парадигма за реформи в администрацията, дигиталното управление и публично-частните взаимодействия.
Структурата съчетава теоретичен анализ и практическо приложение. Всяка тема е структурирана чрез четириетапен аналитичен модел: концептуална рамка, теоретични основи, практически механизми и управленски предизвикателства. Подходът е интердисциплинарен, като съчетава управленски науки, икономика на публичния сектор, социология и организационно поведение. Използват се разнообразни обучителни методи: казуси от България и сравнения с други държави, тестови въпроси, упражнения за критическо мислене и задачи за вземане на управленски решения. По този начин обучението съчетава научна дълбочина с практическа приложимост, развивайки у студентите способността да анализират реални управленски ситуации и да формулират аргументирани решения.
След завършване на курса студентите ще могат:- да разбират теоретичните основи и еволюцията на публичното предприемачество;
- да анализират факторите, които насърчават или възпрепятстват иновациите в публичния сектор;
- да прилагат предприемачески инструменти при разработването и управлението на публични политики;
- да оценяват обществената стойност на публични проекти и услуги;
- да проявяват лидерство, критично мислене и етична чувствителност в управленски контекст.
Освен когнитивни знания, учебникът цели формиране на аналитични и практически умения, способност за стратегическо мислене, работа в екип и изграждане на мрежи от доверие между публични и частни актьори. В този смисъл „Публично предприемачество – теория и практика“ не е просто учебен текст, а концептуален инструмент за изграждане на нов управленски профил, гъвкав, отговорен и ориентиран към обществената стойност.
В процеса на разработване на настоящия учебник са използвани инструменти, базирани на изкуствен интелект, по-специално ChatGPT-5 и Gemini. Тези модели са приложени с ограничена и ясно дефинирана функция, подпомагане на генерирането на идеи за структурата на отделните теми и съдействие при обобщаването на научни литературни източници. Използването им има инструментален характер и не засяга авторовата интерпретация, аргументация и критическа оценка на разглежданите концепции. Наблюденията над съвременните изследвания показват, че интеграцията на изкуствен интелект в академичната работа може да подобри ефективността на първоначалния етап на структуриране и синтез, но не може да замести научната рефлексия. В този смисъл авторовата позиция остава водеща, като аналитичните изводи, критичните оценки и концептуалната рамка са изцяло резултат от самостоятелна научна дейност. Подходът съчетава технологична подкрепа с академична автономия, което съответства на съвременните стандарти за отговорно използване на дигитални инструменти в научните изследвания.
Книги 
