Магнус Чейс и боговете на Асгард - книга 2: Чукът на Тор

Магнус Чейс и боговете на Асгард Рик Риърдън Времетраене: 1:46 мин. Рик Риърдън Времетраене: 1:12 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Чукът на Тор отново липсва. Богът на гръмотевиците има дразнещия навик да губи оръжието си, а то е най-могъщото в Деветте свята. Този път чукът не е просто изгубен, а е попаднал във вражески ръце. Ако Магнус Чейс и приятелите му не успеят бързо да го върнат, смъртните ще останат без защита срещу атаката на великаните, Рагнарок ще настъпи и Деветте свята ще изгорят!

За съжаление, единственият човек, който може да уреди сделката за връщането на чука, е най-лошият враг на боговете - Локи. И цената, която иска в замяна, е твърде висока...

"Сам се приземи пред мен в училищната си униформа – бели маратонки, кафеникави панталони и риза с дълъг ръкав, върху която бе нарисувано логото на академия "Кинг". Зелена забрадка покриваше косата ѝ. От колана ѝ висеше брадва. Сигурен бях, че тя не е част от униформата. Макар да се зарадвах да я видя, забелязах, че кожата под очите ѝ е по-тъмна от обичайното, а тя самата леко се олюлява.

– Изглеждаш ужасно – заявих.
– И на мен ми е приятно да те видя, Магнус.
– Не, имам предвид... не ужасно като различно от нормалното ужасно. Просто изглеждаш ужасно изтощена.
– Да ти намеря ли лопатка, та да изкопаеш още по-дълбок гроб, в който да ме тикнеш?

Предадох се и вдигнах ръце.
– Къде се загуби последния месец и половина?
Раменете ѝ се напрегнаха.

– Работата този семестър ме смазва. Гледам деца след училище. После, както може би помниш, трябва да прибирам душите на мъртвите и да ходя по строго секретните мисии на Один.
– Децата тези дни сте много заети.
– Освен това... се уча да летя.
– Да летиш? – напреднахме с останалите от опашката. – Със самолет?

Знаех, че мечтата на Сам е някой ден да стане професионален пилот, но не осъзнавах, че вече взима уроци.
– Дават ли ти да летиш на шестнайсет?
– Баба и дядо никога не биха могли да съберат достатъч­но пари, за да си го позволят – светнаха очите ѝ, – но семейст­во Фадлан имат приятел, който държи такова училище. Успяха да убедят Джид и Биби...
– Ха! – ухилих се. – Значи, уроците са подарък от Амир?

Сам се изчерви. Тя бе единствената сгодена тийнейджърка, която познавах. Беше сладко как се изчервяваше, когато станеше дума за Амир Фадлан.
– Учителите са най-умните и внимателни... – тя въздъхна замечтано – но стига за това. Не съм те извикала да ти се оплаквам за програмата си. Трябва да се видим с наш информатор.
– Информатор?
– Това може да е пробивът, който очаквахме. Ако информацията е вярна...

Телефонът на Сам иззвъня. Тя го извади от джоба си, провери екрана и изруга.
– Трябва да вървя.
– Но ти едва сега пристигна.
– Знаеш как сме валкириите с работата. Код три-осемедно, възможно е в момента да умира герой.
– Току-що си го измисли това.
– Не съм.

– И какво, някой мисли, че ще пукне, и ти праща съобщение "Умирам, веднага пратете валкирия!", последвано от тъжни личица?
– Помня, че твоята душа я изпроводих до Валхала и без да ми пращаш тъжни личица.
– Не, но аз съм специален.
– Просто запази една маса отвън – каза тя. – Виж се с информатора. Ще се върна веднага щом мога.
– Но аз дори не знам как изглежда информаторът ти!"
Из книгата

"Ние можем да се смеем на боговете или да се ядосваме на техния егоизъм и чувство за величие, но ги разбираме, защото те са като нас."

Змей на Хауса, ескадрони от богове и магьосници, огнедишащи гиганти, кръвожадни чудовища, древногръцки и римски богове, подземни царства и всякакви фантастични и митични същества изплуват още от първите редове на книгите, чиито автор е Рик Риърдън. Американският писател създаде едни от най-интересните истории във фентъзи жанра и съвсем заслужено е носител на няколко световни награди. Вълнуващите му разкази и атмосферата, която създават вълшебните светове и герои, пленяват почитателите на мистиката със зашеметяваща лекота. Известен е най-вече с поредиците си "Пърси Джаксън и боговете на Олимп", "Хрониките на Кейн", "Героите на Олимп" и "Изпитанията на Аполон".

Ричърд Ръсел "Рик" Риърдън младши е роден на 5 юни 1964 г. в Сан Антонио, Тексас в семейство на учители и хора, занимаващи се с изкуство. Баща му е майстор-керамик, а майка му - преподавател по музика и рисуване. Когато бил още малък, Рик мечтаел да стане китарист. С годините мечтата му си останала и така той започва да учи в най-добрият колеж по музикални изкуства в Северен Тексас. След време обаче осъзнал, че това не е най-голямата му страст.
Прехвърля се в Университета в Тексас в Остин и започва да изучава английски език и история. Тази специализация му помага да се реализира като преподавател в средното училище в град Ню Браунфелс, Тексас, а след като семейството му се мести в Сан Франциско - и в "Presidio Hill School". По това време се раждат двамата му сина, Хейли и Патрик. За да се грижат добре за тях обаче се налага семейството да се върне в родния дом на Риърдън, Сан Антонио. Той обаче не се отказва от преподаването и след преместването отново започва работа като учител.

Магията се ражда тогава, когато Рик подготвя за уроците, които предстои да преподава. Именно тогава той се запознава с митологията, която в последствие спечелва интереса му и се превръща в бъдещ фокус на всички негови произведения. Пленен изцяло от всяка легенда, Рик се вдъхновява и написва първите си мистични новели. Това е поредицата "Tpec Навар", която се класира в топ 3 на националните награди с жанр мистерия. След като намира своето призвание и разказите му спечелват такъв интерес от страна на публиката, Рик Риърдън оставя досегашната си професия и се отдава изцяло на писането.

Авторът набира популярност най-вече с написването на първата книга от поредицата "Пърси Джаксън и боговете на Олимп", а именно - "Похитителят на мълнии". Следват я още 4 книги, а в последствие се появява втора поредица, в която главен герой е Пърси - "Героите на Олимп". В "Изпитанията на Аполон" пък главен герои е самият бог на слънцето, музиката, стрелбата с лък и поезията Аполон, който е прокуден на земята от Зевс под формата на един 16-годишен, покрит с акне момък име Лестър. Но независимо от това кой е главен герой в романите му, едно е сигурно - те са обичани от малки, големи деца и възрастни от цял свят.

Егмонт България ЕАД
София, 1142
ул. Фритьоф Нансен №9
sales@egmontbulgaria.com