Неизбежна гибел

Ерих Кестнер Времетраене: 1:09 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Романът, който скандализира света. Едно от най-важните произведения на Ерих Кестнер в пълната си, нецензурирана версия.

"- Спомняш ли си? - отново попита той.- Половин година след това вече бяхме готови за поход. На мен ми дадоха осем дни отпуск и заминах за Граал. Заминах, защото като дете бях ходил веднъж там. Отидох, беше есен и меланхолично се разхождах по меката пръст из елшовите гори, в която краката ти потъват. Балтийско море беше полудяло и курортистите се брояха на пръсти. Десет прилични жени имаше на склад и с шест от тях спах. Близкото бъдеще беше решило да ме преработи на кървавица. Какво да правя дотогава? Да чета книги? Да работя върху характера си? Да печеля пари? Седях в една огромна чакалня, която се наричаше Европа. След осем дни влакът тръгва. Това ми беше ясно. Но накъде тръгваше и какво щеше да стане с мен, това никой не знаеше. А сега отново седим в чакалнята, и тя отново се казва Европа! И отново не знаем какво ще се случи. Живеем временно, на инфлацията краят ѝ не се вижда!
- По дяволите! - извика Лабуде.
- Ако всички мислят като теб, никога няма да се стабилизираме! Аз да не би да не усещам временния характер на епохата ни? Гадното настроение да не е само твоя привилегия? Само че аз не съм наблюдател, а се опитвам да действам разумно.
- Разумните никога няма да дойдат на власт - рече Фабиан. - Честните пък съвсем.
- А, така ли? - Лабуде пристъпи плътно пред приятеля си и го хвана с две ръце за яката на палтото.
- Не би ли трябвало въпреки това да се опитат?"
Из книгата

Ерих Кестнер е известен немски писател, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца. Именно невероятното чувство за хумор, с което е пронизано цялото творчество на писателя, му носи слава и популярност. Той е един от най-четените немскоезични автори на ХХ век, носител на редица отличия, между които престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957 г.) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960 г.).

Ерих Кестнер е роден на 23 февруари 1899 година в Дрезден, Германия в семейството на майстор-седлар и домашна помощница. Той израства в дребна буржоазна среда и е единствено дете на Емил Кестнер и Ида Аугустин. Момчето от малко има много силна връзка с майка си. Не случайно когато Ерих живееше в Берлин и Лайпциг ѝ пишеше трогателни писма и изпращаше пощенски картички почти всекидневно. Вероятно поради тази причина в произведенията му толкова често присъства образът на обременената майка. В биографията си "Когато бях малък" (1957 г.) Кестнер пише, че никога не му е било скучно, че няма братя и сестри, тъй като винаги е имал много приятели. През 1913 година той постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но три години по-късно, малко преди да завърши прекъсва обучението си. Този период Кестнер впоследствие описва в книгата си "Хвърчащата класна стая" (1933 г.). Началото на Първата световна война слага "край на детството" на бъдещия писател. През 1917 година още ученик той е призован в армията. Тежкият военен живот, суровите изпитания и жестокостта, с която той се сблъсква по време на войната, изиграват своята роля във формирането на антимилитаристичната позиция на Кестнер.

След като е демобилизиран се премества в Берлин, където започва да сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии. Чрез тях той си създава име на блестящ хуморист и сатирик. Тогава започва и най-продуктивният творчески период на Кестнер. През 1928 година е публикувана първата му стихосбирка "Сърце върху талията" (1928 г.). Още в нея авторът показва собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва, парадирайки езика на всекидневието. През есента на 1928 година е публикувана детската книжка "Емил и детективите". Романът е преведен на 59 езика, като от него са продадени милиони копия. Три години след издаването му е успешно екранизиран. Книгата се отличава със своята реалистичност и през 1933 година Кестнер публикува продължението ѝ - "Емил и тримата близнаци". Тази серия поставя началото на нов жанр - детски детектив. "Антон и Точица" (1931 г.) и "Фабиан. Историята на един моралист" (1931 г.) утвърждават писателя като блестящ разказвач. След Втората световна война авторът създава още книги за деца, сред които се открояват "Двойната Лотхен" (1949 г.) и "Конференцията на животните". Последните две детски книжки - "Малкия мъж" (1963 г.) и "Малкия мъж и Малката мис" (1967 г.), Кестнер написва за сина си Томас, който се ражда през 1957 година.

Въпреки че Кестнер е противник на нацисткия режим, той, за разлика от колегите си, не имигрира от Германия, за да остане директен свидетел на събитията отвътре. Той няколко пъти е разпитван от Гестапо, обявен е за "политически неблагонадежден" и е изключен от "Съюза на писателите". Книгите му са изгаряни от нацистите, тъй като "противоречат на духа на Германия". Лично Хитлер забранява издаването на негови книги в пределите на страната. Така романът му "Трима мъже в снега" е публикуван в Швейцария. След войната писателят се премества в Мюнхен, където редактира местния вестник "Neue Zeitung", работи в радио и издава младежкото списание "Пингвин".

Ерих Кестнер умира на 29 юли 1974 година в мюнхенската болница "Neuperlacher Krankenhaus".

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg

Келнерът оракул. Въпреки всичко другият отива. Институт за духовно сближаване
Има много настоятелни дами. Адвокатът няма нищо напротив. Просията разваля характера
Началниците са строги, но справедливи. Стар апендикс привлича вниманието. Ще отстъпи ли по-умният?
Госпожа Холфелд е любопитна. Един наемател на мебелирана стая чете Декарт. Възмутеният автобус
Сериозен разговор в танцувалния салон. Госпожица Паула тайно се бръсне. Госпожа Мол хвърля чаши
Двубой до музея. Кога ще бъде следващата война? Един лекар разбира от диагнози
Луди на сцената. Смъртоносното пътуване на Паул Мюлер. Фабрикант на вани
Студенти се занимават с политика. Лабуде-страши обича живота. Плесницата край Аусеналстер
Странни девойки. Един кандидат-смъртник оживява. Заведението се казва "Братовчедката"
Топография на неморала. Нека любовта няма край! Да живее малката разлика!
Изненада във фабриката. Кройцберг и един особняк. Животът е лоша привичка
Изобретателят в гардероба. Да не работиш, е позор. Майката идва на турне
Магазинът и Артур Шопенхауер. Реципрочният бордей. Две банкноти по двайсет марки
Пътят без врата. Езикът на госпожица Селоу. Стълбището с джебчиите
Един млад мъж, какъвто трябва да бъде. За смисъла на гарите. Корнелия пише писмо
Фабиан се отдава на приключение. Изстрели във Вединг. Северен лунапарк "Чичо Пеле"
Телешки черен дроб, но не нарязан. Той ѝ казва мнението си. Един търговски пътник губи търпение
От отчаяние той се прибира у дома. Какво ли иска полицията? Тъжна гледка
Фабиан защитава приятеля си. Счупват портрета на Лесинг. Самота в Халензее
Корнелия в личен автомобил. Съветникът не знае нищо. Госпожа Лабуде припада
Юристка става филмова звезда. Стара познайница. Майката продава течен сапун
Посещение в детската казарма. Игра на кегли в парка. Миналото завива зад ъгъла
Пилзенска бира и патриотизъм. Бидермайер по турски. Фабиан получава безплатно обслужване
Мазолите на господин Кнор. Вестник "Тагеспост" търси работяги. Научете се да плувате!
Послеслов за нравствените съдници
Послеслов за съдниците на изкуството
Предговор към новото издание
Предговор на автора към новото издание на книгата
Бележка на германския издател
Послеслов на съставителя
Библиография
Благодарности