Преходи с невидими стени

"– Тревожиш ме!
– Защо?
– Защото... – и Жени прави пауза, в която си поема дълбоко въздух и шумно го издиша, произнасяйки – Защото приемаш миналото прекалено лично.

В скритата болка на един град е по-лесно да скриеш и своята лична болка. В безутешността на пролените сълзи е по-лесно да останеш стоик, дори под палещото слънце и пълнещата очите екзотика от цветове и мириси.

Часовете на идващата нощ и една ранна закуска се делят от усмивката ти. Още дълго се взирам във вечерта през прозореца. Три разтеглени и с кратки паузи помежду си изсвирвания, напомнящи сигнал, подаден от потеглящ параход. Дали някой още маха от палубата? Предполагам, че никой не би възразил срещу свободата да перифразираме заобикалящите ни звукове и картини."
Из книгата