Как спрях да крада. Разкази

Как спрях да крада Мария Донева Времетраене: 0:48 мин. Къде е мама? Джулия Доналдсън, Аксел Шефлър Времетраене: 0:42 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

"Как спрях да крада" е сборник с разкази от "Мария Донева".

В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето ѝ също да се усеща така.

"Разкази, разкази от Мария Донева, която всички смятаме за синоним на поезия. И то какви разкази! По-хубави от поезията ѝ, по-силни от поезията ѝ, по-сърдечни от поезията ѝ, по- Мария, най- Мария! И когато ги прочетете, ще разберете няколко неща.

Първо ще се изненадате от това, че тия разкази, тъй приятно кратки и приятно пълни със съдържание и емоция, са като приказкотерапия (има такова нещо!) за възрастни - да, тия разкази са спешно нужни и належащи за някои родители, за някои деца, за някои баби и за някои внуци. Ще ви е малко гузно, малко тъжно, много мило и изцяло познато това, което витае в главите на героите, независимо дали имат крака, листа или лапи.

И после ще си кажете - ехе, че тя Мария е малко нещо и малко в повече от Светослав Минков, хехе. Но после пък ще се поправите - чакай, чакай, Мария има нещо много, много съществено, което я отличава от него - тя може да бъде по женски мека с думи и чувства, по майчински опрощаваща със същества и случки, по детски непокорна във фантазиите си и по типично неин, мариядоневски начин талантлива.

И после ще препрочетете разказите, защото това е неизбежно - не можеш само да си близнеш от бонбона, трябва да го оставиш да се разтопи на езика и дълго да го вкусваш. И след това второ, четвърто прочитане, пак ще си кажете - ами да, така е, някои риби и гарги имат повече сърце и мозък от някои хора. Но пък някои хора имат повече обич, копнежи и тъга от някои жирафи. И ще ви е малко тъжно на места, но на повечето ще ви е весело.

Но най-важното е да усетите написаното между редовете - светът е пълен с любов и има нужда да го казва постоянно, и дори да не чувате шепота му, четете по устните, листата, очите, муцуните около вас: "обичам, обичаме, обичайте". А може точно в този момент да казва "мечтая, мечтаем, мечтайте". Или пък някоя друга дума - например "смелост", или пък "пътуване", или "израстване", или "прошка", или "постоянство", или...

На мен ми прошепна "Мария разбира живота и му прощава в няколко думи". О, забравих нещо много важно! Ако ви се краде, трябва да внимавате да не забременеете."
Елка Стоянова

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com