Искам да се обадя на майка по телефона. Поезия

"Книга за загубата и неизбежната драскотина, която тя оставя след себе си. Помагало как да живеем в свят, в който всичко се променя, включително и ние, а хората, които обичаме, си тръгват от нас. Мария Донева търси отговорите – с незабрава, обич, автоирония и една фина, светла и почти незабележима тъга."
Станислава Станоева

Часовник

Все едно беше вчера. Все едно ей така,
леко да се протегна – и ще пипна с ръка
русичката косица на доброто ми бебе,
кака ще ми подвикне: – Къде ходиш бе, дребен?,
майка ми ще отиде в село, за да е с татко,
нищо, че се познават от съвсем-съвсем кратко,
до кобилката Муца баба ми ще застане…
аз без малко да падна – баба ми ще ме хване
и ще хукне през времето – да ме гушка и пази.
Слънчевият часовник ту се стрелка, ту лази,
и така ни посочва, и така ни разделя,
че не смогвам с ума си да го схвана и смеля,
но не вярвам, че всичко чезне просто така,
затова продължавам да протягам ръка.
Мария Донева

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Искам да се обадя на майка
Един смачкан човек
Ти коя си, каква си
Така внезапно
Страх ме е
Всяка пролет
Благодаря ти
Татко
Във гласа ти
Има хора
Възраст
Днес всичко е различно
Как така да нямам
Татко тлее
Мама
Юлско опяване
Смешни хора
Съпротивлявам се
Аз имам още
Възрастта ми
Малкият дявол
Грип
Море
Правото да си весел
Изглеждам точно както трябва
Пейзаж
Уморена сьм
Както се опитвам
Анхинора
Мое мекичко дворче
Моето момче
Таванска стая
Някои неща
Безизходицата
Коледно стихотворение
Избеля искрящата боя
Оптимизмът ми крета
Ангел
Часовник
Спи, спи