Безчувствен

"Уинтър

Той беше виновен! Направо исках да умре! Но да го пратя в затвора беше най-лошото нещо, което можех да му причиня. Може би си мислех, че ще успея да избягам, преди той да излезе. Или че ще се промени, докато излежава присъдата, и вече няма да е чудовището, от което се страхуваше целият град.

Обаче грешах. Трите години минаха неусетно и той е всичко друго, но не и променен. Затворът просто му даде достатъчно време да планира своето завръщане. Разбира се, че очаквах отмъщението му. Но не бях готова за това. Той не искаше само аз да изпитвам болка. Искаше всички около мен да страдат. Искаше всичко.

Деймън

Така, всичко по реда си. Първо - да се отърва от баща ѝ, който беше направил достатъчно глупости, за да му се наложи да избяга далеч. Второ - да се оженя за сестра ѝ и да превзема отвътре дома им. Семейството на Уинтър бе в опасност и аз трябваше да съм техният рицар на бял кон.

Но не бях там, за да ги спасявам. Ще покажа на всички точно това, което очакват. Особено на така наречените ми приятели, които ме предадоха до един. Сега ще съм техният най-страховит кошмар. Ще бъда нейният най-страховит кошмар. Ще си играя с ума ѝ, с чувствата ѝ, с тялото ѝ. И дори няма нужда да нахлувам в дома ѝ. Защото всичко около нея вече е мое. Тя е моя."
Из книгата