10 години. Толкова ще се навършат догодина от влизането на една от най-невероятните суперзвезди на баскетбола в НБА. Малцина са тези, които през 2009 г. виждат в слабото дребничко момче, избрано под номер 7 в драфта на НБА, суперсила, с която не само всички ще се съобразяват, но и ще започне да реди шампионски пръстени. И то в ерата на Супермена, на Краля, на свръхдоминиращия с физика и баскетболни умения ЛеБрон Джеймс. Но легендата на Стеф Къри вече 9 години завладява нови и нови върхове и пълни главите на десетки и стотици хиляди малчугани с мечти. Да, всичко е възможно!
В последния приключил сезон Стеф затвърди мнението, че е необичайната НБА звезда. Макар да отстъпи трона си в "Голдън Стейт" на Кевин Дюрант, който прибра и приза за MVP във финалите, Къри продължи да реди рекорди и да следва мечтите си. Той прибави нов шампионски пръстен на ръката си, а освен това в началото на декември прескочи границата на 2000 отбелязани тройки в кариерата си. Вече почти никой не се съмнява, че скоро той ще подобри рекорда на приетия в Залата на славата Рей Алън от 2973 тройки. И отличителното в случая на Къри е, че той гони своите рекорди само с един екип на гърба си - този на "Голдън Стейт" (Алън сменя 4 отбора, за да запише името си в книгата с рекордите). Изключителен е и фактът, че Къри вкарва своите 2000 тройки само за 597 мача, с 225 двубоя по-малко в сравнение с Алън. Във финалите той счупи още един рекорд на Рей Алън, като вкара 9 тройки в един мач, с една повече от бившия играч на "Бостън".
Сезон 2017/2018 бе за Къри като събирателен образ на цялата му кариера - пренебрежение, контузии. Но годината също бе показателна и за това що за звезда е "Убиецът с бебешко лице", който алтруистично отстъпи трона си в отбора на Кевин Дюрант, постави нови рекорди, спечели отново титла. А обичта на феновете го съпътстваше. По цял свят почитателите на баскетбола продължиха да застават зад това момче, което е доказателство, че славата може да споходи и най-обикновено изглеждащите, стига да се трудят достатъчно. Да, Стеф няма физиката на ЛеБрон Джеймс, не е канара над 2 метра, не е само мускули, не може да съперничи на Юсеин Болт по скорост, нито на Майкъл Джордан по атлетизъм. Но това не попречи за поредна година фланелката му с номер 30 да е най-продаваният баскетболен екип в света.
И без него отборът на "Голдън Стейт" вече изглежда наистина убийствено. Но с Къри на терена всички се чувстват по-добре. Най-големите му фенове са съотборниците му. Питайте Дреймънд Грийн и Клей Томпсън. Със Стеф на паркета Воините бележат абсурдните 1,24 точки на притежание на топката. Само за сравнение - когато Стеф е на терена с Дюрант, този показател е 1,25. Когато Стеф е на терена с Клей Томпсън - отново 1,24. Всички стават по-добри с Къри до себе си. "Искам повече!" - това е надсловът, с който Стеф започва всеки нов сезон. Той винаги трябва да се доказва. Да доказва, че е достоен за място сред най-великите. А свидетелство за това са шампионските пръстени. "Искаме да докажем, че можем да печелим година след година. Затова през лятото работихме толкова много. Правилната нагласа и физическата форма дават предимство, защото баскетболната кариера е кратка. Трябва да вземаш максимума и да печелиш титли, докато можеш", твърди Стеф и се впуска в поредното предизвикателство, без да се интересува от новото размесване на картите в НБА.
Защото това е той - играчът със съмнителен талант, който завладя НБА.
От преводачаВъведение
Сан Франциско е жизнен баскетболен град, може би дори подценяван. Оукланд има дълга история под кошовете, като оттам идват играчи от Залата на славата като Бил Ръсел, Джейсън Кид и Гари Пейтън, а и други, заслужаващи внимание баскетболисти от НБА, като Пол Сайлъс, Антонио Дейвис, Браян Шоу, Джей Ар Райдър, а сега - Деймиън Лилард. Връзката на региона с баскетбола е причината НБА да е любимото първенство по тези географски ширини. Дори когато "Воините" (Warriors) са слаби, те продължават да привличат публика - много повече отколкото някои добри в наши дни отбори. От началото на хилядолетието "Уориърс" имат здраво ядро от верни фенове, които живеят и умират с отбора.
Всичко е зле. Дори по-зле от това да са слаби, по-зле от това да се провалят на голямата сцена, "Воините" просто са незабележими. Феновете страдат от неизвестността. Останали встрани, на запад, от доминираните от Източното крайбрежие спортни медии, калифорнийските отбори, които не се наричат "Лейкърс", трябва да постигнат нещо наистина зрелищно, за да привлекат вниманието на национално ниво. За "Уориърс" обикновено това е, когато например Литрел Сприуел да започне да души треньора. Или пък продажбата на Крис Уебър. За разлика от "Чикаго Кюбс", чиито мачове постоянно са показвани по някой национален канал, всички, живеещи извън Сан Франциско, трябваше упорито да гледат множество мачове на "Уориърс", за да развият афинитет и да събудят емоциите от детските си спомени. Отборът на "Воините" и феновете му бяха невидими. Всеки дългогодишен почитател на "Уориърс" може да разкаже история, в която участва някой пришълец в Калифорния, който дори не знае в кой град играе мачовете си "Голдън Стейт Уориърс". Никой не се интересува достатъчно, за да измисли някое проклятие, което да оправдае десетилетията мъки на тима и да превърне историята в мит.
"Воините" винаги са били толкова далеч от титлата, че тя никога не е била тяхна цел. Феновете просто искат да ги видят в плейофите, където да застрашат продължаването напред на някой добър отбор. Или да заслужат поне малко уважение. Макар и извисени, очакванията са по-скоро реалистични и не стигат до мечти за шампионски пръстени. "Уориърс" да успеят да достигнат до нивото на "Соникс" или "Блейзърс" и "Джаз", които са достатъчно добри, за да стигнат и да загубят от водения от Майкъл Джордан "Чикаго Булс" във финалите, би било достойно за парад. Стефън Къри промени всичко това. Преди Джеймс да донесе титла на "Кливланд" след 54 години чакане, преди "Кюбс" да спечелят Световните серии за пръв път след повече от 100 години, "Голдън Стейт" е отборът, обречен да прекрати своята шампионска суша. И пак не ставаме свидетели на история за общонационална любов, както се случи на останалите от изброените отбори, нито пък прилича на случилото се с "Бостън Ред Сокс", след като и те пробиват към върха. Причина за това донякъде е, че все пак заливът на Сан Франциско вече беше създал няколко шампионски тима - футболните "Оукланд Атлетикс" и "Сан Франциско 49-нърс" и бейзболния "Сан Франциско Джайънтс". Трудно е да събудиш симпатия по този начин.
А сега, след две вълшебни години, новаторството и свежестта на "Уориърс" вече са изтъркани от националната карта. Вече съществува нещо като изтощение от "Воините". Само за две години "Голдън Стейт" преминава пътя от "сладки новаци", през модерни за гледане до шампиони, а след това - презрени фаворити, чиито провали предизвикват радост. Същевременно по крайбрежието на Сан Франциско хората все още се оглеждат. Мнозина фенове вече се чувстват удобно в кожата на шампиони, а вече познатите навсякъде "Воини" се превръщат в злодеи от национален мащаб. Но когато всичко това започва - на 25 юни 2009 г., никой не знае какво ще се случи. Бъдещето на "Уориърс" се променя с един избор - номер 7 в драфта. Отборът получава крайъгълен камък за преустрояването на тима, съставката, която ги превръща в истинска сила. Трябва да минат три години, за да се види, че има възможност "Уориърс" да се превърне в претендент. И още две, за да може това да се случи. Но преди някой да го очаква, те изпреварват всички в НБА като състезателна кола на празна магистрала. И Къри е в епицентъра на събитията. Той се превръща във всичко, за което феновете на "Уориърс" някога са копнели."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
