Без обувки: Истинската история на Радостта на народа

В книгата Без обувки. Истинската история на радостта на народа Искренов разказва за случките и хората в богатата си кариера, но и за футбола, събитията, играчите и треньорите в тези забележителни 16 години, смятани от мнозина за най-златния период в историята на великата игра.

"Гибона, на когото се възхищавах като дете, ме накара да обичам футбола, да го гледам и да търся в него гениалното. Ако не бях гледал Искренов, едва ли някога щях да боготворя Марадона. Разменял съм няколко думи със самия Пеле, но никога един играч не е предизвиквал у мен такова страхопочитание към таланта. Запознах се с него късно за футболен журналист, но буквално треперех от вълнение. Много хора ходеха на стадиона специално заради Гиби, повече от всеки друг български футболист, когото съм гледал в живота си."
Васил Колев, футболен журналист и съавтор на Без обувки. Истинската история на Радостта на народа

"Искренов - запомнете това име! Идва и неговият голям ден - и голям мач срещу ЦСКА! Какъв благодатен плацдарм за бързината му се оказват оголените отбранителни редове на армейците. Той не се уморява да спринтира, с мощни рейдове разкъсва и всява смут в "червената" защита. На няколко пъти принуждава вратаря дори да лази в опитите си да го достигне. Венец на великолепната му игра е вторият гол при победата с 3:0. Тази вечер българският футбол откри един феномен - Божидар Искренов!"
Румен Пайташев, футболен журналист, написал първи "Запомнете това име"

"Божий Дар. Не са много онези, които на секундата се сещат за рожденото му име. Божидар. Той не оглавява статистики за мачове, за голове, купи, лаврови венци... Той е на върха в една друга, неписана класация, за която хората гласуват със сърцата си. И тази безмълвна, невидима за очите, тънко сетивна анкета за футболни чувства му отреди званието Радостта на народа, което никому не можеше да прилегне с такава лекота. Като рожденото му име. БожиДар."
Пламен Николов, футболен журналист, измислил прозвището Радостта на народа

Божидар Искренов е един от най-големите футболисти в историята на Левски и със сигурност най-обичаният. Роден е на 1 август 1962г. в София. Играе като крило в Левски (1979 - 1988), Сарагоса (1989), Левски (1989), Лозана (1989 - 1991), Ботев Пловдив (1991 - 1992), ЦСКА (1993), Шумен (1993), ЦСКА (1994), Шумен (1994) и Септември (1995). За националния отбор на България е записал 56 мача и 5 гола според ФИФА. Шампион на България през 1984, 1985 и 1988г. и носител на купата 1982, 1984, 1986 и 1993г. Наричан е Гибона (Гиби), както и Радостта на народа.

Без обувки, или как всичко започна от колелото на трамвая в Подуяне
Над заснежената линейка в празничния ден
Появата на Гибона
В първия отбор след гибелта на Тони Милков
Първите мачове за Левски
От училище дойдох, бате Начко!
От матурата директно в евротурнирите и червената грейка на Христо Младенов
Фланелката на Зико, която изчезна след дебюта ми
Влизането в казармата и на мач в Бургас с влак при минусови температури
Остригах се сам, изпуснахме титлата
Кражбата в Уелс и още една изпусната титла
Шпайдела си тръгна от тренировка
Бягството (до телефонната кабинка) в Щутгарт, вляво от кончето върху жълтия щит
Още предложения за бягство и нелеп опит с Кокала
Уотфорд и Олимпиадата в Москва
Брате, ти онзи Искренов от Сплит ли си?
Малко бледи ми се виждате!
Първият път, когато бях свършен за футбола
Сезон под знака на непрекъснатите контузии
Двоен късмет със злополучния финал през 1985 г.
Свалям обувките... За да се снимам в киното
Едва не отпразнувахме класирането за световното с травестити в Люксембург
Приятно ми е, Божидар Искренов!
Катастрофа, наказание и грехът на съдията Богдан Дочев
Как обърках Мексико'86 за провал и набедиха основно мен
Европейски подвизи и контузия от Стоичков
Свалям обувките... За да се оженя
Съквартирант със Стоичков
Трета титла и инцидентът в бара на Долината на розите
Запишете: Настася Божидарова Искренова!
Испанската авантюра и как ме прецакаха с Хихон
Как се озовах в Лозана?
Изстрел с чадър и политическите игри
Как изпуснахме титлата с Лозана?
Националният отбор нямаше билет за мен
Победа над Сервет след четвърт век и за довиждане на президента
Как ме приключиха с футбола
Животът ми в Швейцария
Аз бавно ходи, но винаги пристига
Как отидох в ЦСКА
Нарочният пропуск при 2:0 срещу Левски
Шумен - ЦСКА - Шумен
Дай една цигара!
Без обувки. Краят
Статистика