Археология на белезите. Стихове

Дългоочаквана дебютна стихосбирка на Ана Цанкова, която събира в повече от 80 страници интересна, фина и разпознаваема поезия и пленява читателя с деликатност и мекота на изказа.

"Сърцето ми
е самоделна бомба
внимавай
с разките движения

подхлъзващите думи
разлюляващите удари

нежно

че току виж
сме
отпътували и двамата"
Ана Цанкова

Литературен кръг Смисъл
София, 1700
smisal2013@gmail.com

Гълъб, наречен Сиймор
Толкова дълго нямах какво да кажа
Извинете ме
Нищо не помага против живеенето
Тази ваша възвишеност
Хей, Ърнест
И после какво
В тази история
Хората идват, за да останат
Тази война
Първо се разпадам
Роби сме
Котката спи
Ти си сталкер без път
Не искам да знам
Пълни мисли на един празен човек
Самотата
Човекът падна
Намираш се
Защото има време
Джаз
Дълъг женски косъм
Беше поезия
Денят понякога прилича на грамофон
С малки боси крака
Само набързо исках
Не се боя от приливите
Археология на белезите
Ще се срещнем в някоя дума
Не го прекъсвай
Исках да не ме забравяш
Моля те
Изведнъж разбирам, че всичко в свършило
Не е самота
Той отглежда достойнството си
Защото накрая
Тя е като луксозна книга
Мога да позная
Да си легне с него
Сърцето ми
Не се притеснявай
Преодоляване на летенето
Да си представиш покрив
Ако си построиш къща
Не помня
Домът ми е хълм
Очите му
Тъга съм
Заплитам се в нишките
Задушавам се
Хубава си
Когато той се е родил
Не всички стени
Днес я видях
Не знам
Когато разпънахме болката
Разпети петък
Спускам клепачите си
Някои интимни части
Не пожелавай
Напиши ме
Себеписането
Деветдесет и седем
Колко е тънка границата
Самота
Мисълта влиза в главата ти
Галиш демоните си
Светлината е скалпел
Разпети петък
Живея в кутия
От двете страни на огледалото
Синоними на табу
Лежа зад решетките
Писма до Анели