Разплакана пръст. Поезия

"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора."
Камелия Кондова

"Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух."
Хайри Хамдан

"Тази книга не просто се чете, тя се преживява. Човекът сред тези редове е като самотна лодка, която плава между небето и океана. Колкото повече се смалява, толкова по-голяма става истината му. Колкото повече болка ражда човечеството, толкова повече малкият човек сътворява живот."
Симеон Аспарухов

Солени дъждове

Плача в извивката на облака.
Сълзите,
в затвора на ръцете ми несигурни,
решетъчните пръсти ги пропускат.
Мокър си,
удавник в най-честното шептене
на очите ми.
Солена е цената на надеждата.

Осоляване на водите

Видя ли как отплаваха очите ми
след първия минаващ кораб
на разсъмване?
Болеше тялото
от твърде много умъртвена нежност.
И тишината върху устните болеше.
Но аз изпратих всички смъртоносни рани
по водата.
И на нощта простих, че си отиде.
Сега съм сляпа за мощта на изгрева,
намерил пристан в твоите очи.
Не ги превръщай пак в затвор
за блясъка на онзи ден,
за онзи, дето
толкова неистово очакваме.
И може би в случаен поглед
пак ще се завърна.
Като сълза по устните на лятото.
Ива Спиридонова

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg