Теория на модерната държава

Настоящият учебник обхваща изчерпателно всички въпроси от конспекта по дисциплината Обща теория на държавата в юридическите факултети в страната. Това го прави незаменимо четиво за студентите по право. В книгата са разгледани и някои нови теми - например теория на полицейската държава и предизвикателствата, които Европейският съюз поставя пред националната държава.

Освен за студентите по право, учебникът ще бъде полезен и за тези, които изучават широк кръг от други хуманитарни специалности, като политология, социология и други.

"Настоящият труд е продължение на моя лекционен курс по Теория на държавата, изнасян през един или друг период от време в няколко юридически факултета след 1989 г., когато Общата теория на държавата се отдели като самостоятелна учебна дисциплина от Общата теория на правото. Заглавието Теория на модерната държава произтича от предназначението и съдържанието на книгата. Веднага искам да уточня, че нямам намерението да се разпростра единствено до една дефиниция в повече за държавата. Такива са давани от множество както български, така и чуждестранни автори. В рамките на традиционната наука за държавата в България се открояват автори като Владикин, Торбов, Баламезов, Бойчев, Дачев, Вълчев, Манолов, чиито произведения са добре известни на широк кръг читателска аудитория. Невъзможно е тук да посоча стотиците чуждестранни автори, чиито трудове са ми станали достояние в продължение на около 40 години.

Моята амбиция е много по-скромна. Тя включва желанието ми да предложа на студентите едно експозе, ясно и изчистено, за модерната теория на държавата. По отношение на предишните разработки това произведение по своя замисъл се разполага в една сравнително нова и мисля, актуална перспектива. Силен импулс за написването на настоящата книга ми даде излязлото от печат през 2015 г. мое произведение Теория на правото. Какво имам предвид? Не мога да се съглася, че рязкото разделяне при изучаването на двете юридически дисциплини подпомага студентите от юридическите факултети да си съставят една обща представа за двете явления - държавата и правото. Напротив - считам, че ефектът е противоположен: достига се до един частичен възглед за тях. Убеден съм също така, че феноменът право и феноменът държава са неотделими като елементи на съвременната социална среда. Така например може ли да интерпретирам правото, ако неглижирам своята концепция за него като система от общи и индивидуални правила за поведение, формално определени в различни видове юридически актове, установени и / или санкционирани съобразно правотворческата компетентност на държавата? Очевидно не мога без своя концепция за държавата.

Или пък - може ли да се обясни правната система в теорията на Ханс Келзен, колкото и чиста да е тя, без да вникнем във възприетата от него теза относно държавата като система от норми. Същото се отнася и за социологическата теория на правото, чийто създател е Дюги, която не може да бъде разбрана без неговата реалистична теория на държавата. Настоящият труд е озаглавен Теория на модерната държава още и заради новите, бих казал, непознати досега отношения между управлявани и управляващи. В тази връзка се старая да дам отговор на въпроси като: кой е източникът на властта; каква е нейната природа; докъде се разпростира и какви са лостовете за контрол от страна на съвременното гражданско общество. Избрах това заглавие и заради преосмислянето, което се налага поради навлизането на човечеството от началото на XXI век в нов световен ред на такива атрибути на държавата като нация и суверенитет. Какво е моментното състояние и перспективи на т.нар. национална държава и нейния суверенитет, особено след 1990 г. Какъв е смисълът на новопоявилите се понятия като условен суверенитет за разлика от ограничения суверенитет.

Ако живеем в нов световен ред, то как се въплъщават неговите ценности в съвременната демократична правова държава. И как те се съчетават или по-точно примиряват с националния интерес. За страните - членки на Европейския съюз, се поставят още множество въпроси, свързани с неговото оцеляване и развитие. Модерната държава, член на ЕС, се изправя пред редица проблеми, произтичащи от т.нар. Брекзит. В наши дни на изпитание е подложена концепцията за либералната демокрация от западен тип. Една теория на модерната държава е призвана да отговори и на въпроса пред какви предизвикателства е изправена тя с лице към общата тревога и загриженост за международната общност. Какво е нейното бъдеще. Тя е обърната и към друго предизвикателство, особено за държавите - членки на ЕС и НАТО. То е съсредоточено около монопола на легитимното насилие и по-точно - ориентирано пред дилемата: насилие с оглед постигане на вътрешна сигурност пред свободата на гражданина, или ограничаването му в името на една общностна хуманитарна интервенция в иначе суверенни държави.

Една теория на модерната държава би следвало да даде отговор и на въпроса каква е нейната съдба в условията на Новата ера в световната политика. Тук на преден план изпъкват проблемите, свързани с разпространението на въоръженията, правата на човека, включително и особено наболелите напоследък въпроси относно миграцията. Анализът на същността на модерната държава задължава да обърнем внимание и към нейните вътрешни и външни функции. И не на последно място: дали съвременната държава не е резултат от политически упадък в световен мащаб, който се отразява на всички власти, въз основа на принципа на разделение на властите. За студентите от юридическите факултети е от особена важност да си изградят мнение относно съдебната власт, нейната независимост, безпристрастност и неутралност. Дали предоставянето на дискреционна власт на съдиите и тяхното вътрешно убеждение не са предпоставка за изместване на властта по посока властта на съдилищата. Допустимо ли е използването на съдилищата като инструмент за огромно разрастване на съдебната власт, включващ регулация на жизненоважни отношения въз основа на актове на съдебни, а не на законодателни или решения на изпълнителната власт."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Предговор
Възникване и същност на модерната държава

• Предмет и методи на теорията за модерната държава
• Същност и елементи на модерната държава
• Нацията като конститутивен елемент (атрибут) на модерната държава
• Територията като конститутивен елемент (атрибут) на модерната държава
• Властта като конститутивен елемент (атрибут) на модерната държава
• Функции на модерната държава. Обща характеристика
• Юридически форми за реализация на функциите на модерната държава. Институционализация на властта
• Институционален ред на най-ярките представители на модерната държава
• Конституционализмът - гаранция за обществения договор и за ограничаване на публичната власт
• Форма на Модерната държава

Модерната държава като правен субект на политическа власт

• Понятие
• Развитие на теорията за модерната държава като правен субект на политическата власт
• Модерната държава като правова общност. Теория на правовата държава
• Модерната държава като демократична общност. Теория на социалната и либерална държава
• Понятие
• В какво се състои основният конфликт между социалната държава и либералната държава?
• Общото между модерната социална държава и модерната либерална държава
• Ролята на политическите партии в процеса на демократизиране на политическата система и на установяване на демократичен политически режим
• Поява и развитие на политическите партии
• Ролята на политическите партии в модерните държави в съвременността
• Семейства политически партии
• Съществуват ли консервативни политически партии в съвременната държава? Що е консерватизъм?
• Глава шеста. Теория на полицейската държава

Перспективи на съвременната държава. Нови предизвикателства

• Глава първа. Основният дебат
• Поставяне на проблема
• Нация и национална държава
• Гражданското общество и държавата
• Съвременната държава в светлината на световния ред
• Европейският съюз - нови хоризонти
• Европейски съюз на демократични правови държави
• Постоянният диалог в помощ на сигурността
• Граници на ЕС като глобална общност, определящи предимството на правото му наднационалните правни системи
• Глава четвърта. Политическите партии като посредник между гражданското общество и държавната власт. Перспективи и предизвикателства пред демократичната правова държава

Обобщено заключение с отворен край