В книгата е представена една нова възможност за по-дълбоко вникване в родословието на Св. Св. Кирил и Методий. За целта са използвани както стари и широко известни данни, така и нови, неизползвани исторически сведения. Анализът на тези данни и получените резултати дават отговор на много въпроси, най-важните от които са кой може да е бил техният, толкова важен прародител (дядо) и защо в техните жития те са посочвани като българи?
Произходът на светите братя Константин-Кирил и Методий най-често се извежда от гръцкото и/или славянско население на техния роден град Солун, Византия. Съществуват и твърдения, че бащата на светите братя - Лъв е преселник в Солун, а неговият баща е бил част от двора на някакъв цар, но е прогонен от там поради измяна. Тези данни обикновено се пренебрегват или тълкуват неправилно например, изказани са хипотези, че дядото на светите братя е български боил, избягал от езическа Плиска в Солун поради конфликт с българския владетел. В нашата книга дядото на светите братя се разглежда като византийски благородник, приближен на императора, но изселен от Константинопол в Солун поради измяна, което открива възможността да се намерят документални данни за него. Данните в житията на светите братя позволяват да се изгради приблизителен портрет на тази личност и като такъв ние приемаме Константин Воилас, византийски патриций при императрица Ирина (797 - 802). Патрицият вероятно е низвергнат в края на нейното управление и изпратен в изгнание в Солун, както обикновено. На основата на достоверни данни, мнозинството изследователи приемат патриция за силно гърцизиран потомък на прабългарския род Воилас (Βοϊλάδων, Боилите), които заедно с няколко стотин хиляди български славяни и прабългари от Горна Тракия са заселени от византийските императори в провинция Витиния – малоазиатска Мизия. От същия род Воилас е и известният византийски монах свети Йоаникий Велики (754 - 846), почитан от гръцката и българската православни църкви. Обосновано е и мнението, че подобно на светите братя, техните ученици Климент, Наум и др. са родени сред същите гърцизирани българи и славяни от малоазиатска Мизия и са били монаси в местната Света гора в планината Олимп, вероятно в манастира „Св. Полихрон”. Представени са данни, че дядото на светите братя - патрицият Константин Воилас в своите младини може да съвпада с известния епископ Константин на византийската епископия Котрагия в района на град Охрид. В тази си длъжност той трябва да е участвал в мисията на логотета на дрома Ставракий в 783-784 г. по християнизиране на славяните, кутригурите и Куберовите българи в Солунско. Тази мисия вероятно е включена в известния документ наречен „Солунска легенда” и „Брегалнишка мисия”. Тези данни обясняват твърденията в житието на Св. Константин Философ, че неговият дядо (т.е., епископ Константин Воилас) му е служил като пример за подражание както по създаването на глаголицата и преводите на свещените книги, така и в създаването на новия Кирило-Методиев (славяно-български) език.
Друг един прабългарин като него, владетелят на България – княз Борис-Михаил възприел и приспособил азбуката на св. Константин Философ и спомогнал за разпространението на Кирило-методиевския (славяно-български) език и книжовност сред новопокръстения български народ, а по-късно и сред новопокръстените източно-европейски народи.
Книги 
