Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий

В книгата е представена една нова възможност за по-дълбоко вникване в родословието на Св. Св. Кирил и Методий. За целта са използвани както стари и широко известни данни, така и нови, неизползвани исторически сведения. Анализът на тези данни и получените резултати дават отговор на много въпроси, най-важните от които са кой може да е бил техният, толкова важен прародител (дядо) и защо в техните жития те са посочвани като българи?

Произходът на светите братя Константин-Кирил и Методий най-често се извежда от гръцкото и/или славянско население на техния роден град Солун, Византия. Съществуват и твърдения, че бащата на светите братя - Лъв е преселник в Солун, а неговият баща е бил част от двора на някакъв цар, но е прогонен от там поради измяна. Тези данни обикновено се пренебрегват или тълкуват неправилно например, изказани са хипотези, че дядото на светите братя е български боил, избягал от езическа Плиска в Солун поради конфликт с българския владетел. В нашата книга дядото на светите братя се разглежда като византийски благородник, приближен на императора, но изселен от Константинопол в Солун поради измяна, което открива възможността да се намерят документални данни за него. Данните в житията на светите братя позволяват да се изгради приблизителен портрет на тази личност и като такъв ние приемаме Константин Воилас, византийски патриций при императрица Ирина (797 - 802). Патрицият вероятно е низвергнат в края на нейното управление и изпратен в изгнание в Солун, както обикновено. На основата на достоверни данни, мнозинството изследователи приемат патриция за силно гърцизиран потомък на прабългарския род Воилас (Βοϊλάδων, Боилите), които заедно с няколко стотин хиляди български славяни и прабългари от Горна Тракия са заселени от византийските императори в провинция Витиния – малоазиатска Мизия. От същия род Воилас е и известният византийски монах свети Йоаникий Велики (754 - 846), почитан от гръцката и българската православни църкви. Обосновано е и мнението, че подобно на светите братя, техните ученици Климент, Наум и др. са родени сред същите гърцизирани българи и славяни от малоазиатска Мизия и са били монаси в местната Света гора в планината Олимп, вероятно в манастира „Св. Полихрон”. Представени са данни, че дядото на светите братя - патрицият Константин Воилас в своите младини може да съвпада с известния епископ Константин на византийската епископия Котрагия в района на град Охрид. В тази си длъжност той трябва да е участвал в мисията на логотета на дрома Ставракий в 783-784 г. по християнизиране на славяните, кутригурите и Куберовите българи в Солунско. Тази мисия вероятно е включена в известния документ наречен „Солунска легенда” и „Брегалнишка мисия”. Тези данни обясняват твърденията в житието на Св. Константин Философ, че неговият дядо (т.е., епископ Константин Воилас) му е служил като пример за подражание както по създаването на глаголицата и преводите на свещените книги, така и в създаването на новия Кирило-Методиев (славяно-български) език.

Друг един прабългарин като него, владетелят на България – княз Борис-Михаил възприел и приспособил азбуката на св. Константин Философ и спомогнал за разпространението на Кирило-методиевския (славяно-български) език и книжовност сред новопокръстения български народ, а по-късно и сред новопокръстените източно-европейски народи.

Иван Танев Иванов е роден на 09.10.1951 г. в с. Самуилово, област Стара Загора. В 1974 г. завършва Софийски университет Свети Климент Охридски, специалност Атомна физика. В периода 1974 - 1976 г. отбива редовна военна служба в АЕЦ Козлодуй. От 1976 до 1984 г. работи в Химическия комбинат – Стара Загора. От 1984 г. до 2019 работи в Тракийски университет, Медицински факултет като асистент, доцент (1998) и професор (2014). От 1998 г. до 2018 г. е ръководител на Катедрата по физика, биофизика, рентгенология и радиология. Има придобити две специалности по Автоматичен контрол и регулиране (1982) и Медицинска и санитарна физика (1988). Защитил е две научни степени: доктор по биология (1995) и доктор на науките (2012). Издал е четири учебника, публикувал е 150 научни статии и доклади с около 500 цитирания. Интересува се от българска история, краезнание и фолклор. Ръководител е на Историческо дружество Българска орда към Читалище Климент Охридски – Стара Загора. Публикувал е 60 статии в исторически списания и сборници на исторически конференции, както и шест книги на тема история – По пътя на българския етноним (2005), История на село Самуилово (2006), Град Берое в средновековната история на България (2017), Произход и култура на древните българи (2018), Богатството на българските диалекти (2020), Прародина и религия на ранните българи (2024), Боруйска мала света гора. Къде и кога се е покръстил св. княз Борис Михаил? (2021), Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий (2026) и Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците (2026).

Фабер принт ООД
Велико Търново, 5000
ул. Генерал Сава Муткуров 8
faber@faber-bg.com

Въведение
Първоначално заселване на Горна Тракия с праславяни и прабългари
Преселване на праславяните и прабългарите от Горна Тракия в Мала Азия
Заместване на изселеното от Горна Тракия славяно-българско население с арменци и сирийци и повторна българизация на Горна Тракия от Крум
Нова представа за етническия произход на Св. Св. Константин и Методий
Кой е Константин Воилас, предполагаемият прародител (дядо) на светите братя
Послеслов и изводи
Приложения

• Върху етимологията на някои български, но неславянски думи
• Смисъл и етимология на старобългарските думи уръвъ и уръвен
• Св. Св. Кирил и Методий и названията на седмичните дни при славяните
• Върху „двойните” имена на славянските първоучители
• Как княз Владимир издействал за Рус кирилската писменост?
• Нова хипотеза за съдържанието на термина „словене“

Литература