Полюшвана от вятъра мишена

"...Протяга към мене
десница Христос
и през страшната рана
от гвоздея
виждам звездите..."

"...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини...
В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива.
Рисувателното често прелива в скулптурно, цветното в черно-бяло. Пръснатите самотни платна във вид на стихотворения не оформят сюжет, не ползват битийни констатации, а просто заявяват своя глас чрез очите, чрез очите стигат до душата, потръпнала пред цветната картина на нещо случайно видяно, но завинаги запомнено. В българската лирика подобни поети са Иван Давидков и Иван Теофилов, първият тебеширено-цветен, готов всеки миг да се измие след някой внезапен дъжд, вторият скулптурно-статуарен, положен като издялан камък в пространството на вселената."
Антоанета Алипиева

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com