Долината на Феята или Потайностите на човешкото сърце

Номинация за книга на десетилетието в Унгария!

Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...)

Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е опасна, ако стане опасна, не е сигурно, че ще продължа да пиша. Щом поискаш заради различието да начукаш една жена, едно поне е сигурно, там няма смърт. След това. Спомням се едно малко момче, което прави за пръв път такова нещо, опитва се да надникне под полата на жената. Лежа на килима, така.

Бутам си автомобилчето по килима в средната стая. Дядо ми го е тъкал, по време на обсадата имал вкъщи стан, вечер, като се приберял, и изкарвал по един ред, набивал нищелките с все сила и поради това каретата на персийския мотив са малко сплескани. Спомням си някаква жена с боядисана червена коса, хваща ми ръката, повдига ме, беше забелязала хитрината ми. Взема ме и ме притиска към себе си, отдалечава ме и ме гледа с наклонена настрани глава, както се казва в такива случаи - наслаждавайки ми се. Мъжът й също е там, във всеки случай има някакъв чужд човек, който няма нищо общо с мястото там, т.е. тук, понеже всичко става у нас, в жилището ни.

Върху килима на дядо. Притиска ме до себе си, усещам гърдите й, на баща ми като че ли не му харесва чак толкова много. Бившата му приятелка, харесва й ситуацията, има пухкава шапка на главата си, върти я насам-натам, пухчета-та се мятат, има сладникава потна миризма, говори непрестанно, смее се и ме опипва.
Играя на килима, лежа по корем, опитвам се да надникна под полата й. Седнала е, леко разтваря бедра, позволява ми да я заничам. Когато забелязва, че я гледам, обръща се към мене, разтваря бедра. Розови жартиери, не ми харесват, жартиерите въобще не ми харесват. В детската градина момичетата си показваха пичките.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu