Всеки полудява по свой начин

Романът на Стефан Чапалику "Всеки полудява по свой начин" е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години.

Настоящето издание представя първата от трите книги, в която разказвачът е все още дете. То чувства себе си в центъра на вселената - провинциалния роден град Шкодра, или по-точно в центъра на компаса, обхващащ няколко концентрични кръга: родителите му, останалите близки от рода, съседите и приятелите, градските постройки и институции. Отвъд тях се простира "големият свят", с който ги свързва телевизорът като основна новост в живота на поколения албанци.

Стилът на автора е лек, забавен, (само)ироничен, а всичко, което детето-разказвач сякаш не разбира добре, се подразбира отлично от външния читател. Книгата се чете на един дъх и от нея може да се научи много за дългия период от време, в който Албания беше затворена за света.

Стефан Чапалику (р. 1965, Шкодра) завършва албански език и литература в Тиранския университет през 1988 г. и се посвещава на научнопреподавателската дейност. През 1996 г. защитава докторска дисертация и става ръководител на Катедрата по литература в Шкодренския университет. В периода 1998 - 2005 г. завежда отдел "Книги" в Министерство на културата, като допринася значително за консолидиране на ядро от чужди литературни преводачи от албански език. Дългогодишен професор по естетика в Академията по изкуствата в Тирана, понастоящем член-кореспондент на Академията на науките.

Литературното творчество на Стефан Чапалику включва къса проза, романи и театрални пиеси. Той е новатор в албанския театър с въвеждането на монодрамата като драматургичен жанр през 2001 г. Автор е на десетки постановки, оригинални пърформанси и филмови сценарии, с които страната му се представя успешно на международни конкурси. Творбите му са преведени на над десет езика, а първата част от трилогията "Всеки полудява по свой начин" е най-широко представената книга в чуждоезиковата палитра.

Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго".

"Шкодра?!!! Как да ви я разкажа... Що за въпрос е това?!!!

В света има много красиви градове, построени на красиви места; в света има много красиви градове, построени на грозни места; има грозни градове на грозни места, но е трудно да намериш по-грозен град, който да е построен на най-хубавото място на света, каквато именно е Шкодра.

Тя, Шкодра, не е грозна сама по себе си, или пък ако би имал възможност да я пренесеш другаде. Напротив. Тя е красива, тоест скромно красива... Но работата е, че мястото, на което е построена, е толкова красиво, ама толкова невероятно красиво, сякаш всички най-добри световни архитекти и урбанисти са се събрали, за да издигнат тук един град, достоен да се конкурира с пейзажа.

Както лесно можете да си представите, дисонансът между града и заобикалящия го пейзаж от ден на ден наподобяваше на все по-ужасяваща и страшна пропаст. Такова противоречие между направеното от Господ и направеното от човека предизвиква възможно най-мъчителните чувства, когато го виждаш. Понякога изглежда, че човекът, какъвто си е - глупак, маскара, измамник - не спира да обявява война на природата с делата си.

Шкодра е полуостров, обграден със сладки води. От запад я мие най-голямото езеро на Балканите, от което извира и река Буна, величествена река, която, криволичейки четирийсет и един километра, накрая достига до морето и се влива в него. От изток идва река Кир, своенравна река, която се появява през зимата и изчезва през лятото, оставяйки край себе си чакъл, с който са построени повечето от зидовете на къщите и старите огради на града. Някъде вляво от полуострова река Кир се слива с един от притоците на Дрин, понесъл се от юг, и двата се вливат в Буна.

А на фона на полуострова на север се извисяват величествените Алпи с върховете Цукал, Маранай и другите по-навътре. Заедно с Алпите там горе, на челото на града, живеят всички легенди, приказки, балади и песни, подръка с великолепни хора и костюми, поговорки и редки пословици, свирки, гусли и магически кавали. От юг града обграждат ниски села с равни гори и лозя, където живеят благи хора с червендалести лица. Докато западната част на Шкодра обитава мюсюлманското население, в източната са католиците. От културологична гледна точка това е парадокс. Но такава си е тя.

Между тези две големи общности пребивава и третата, православната, която е толкова малка, че - казват - никога не е наброявала и сто къщи. Малка, но съвсем не маловажна. Когато дядо искаше да дразни православната ми Майка, ѝ казваше, че само тънка люспица разделя православни от мюсюлмани. Вместо да се простира от двете страни, обратното - градът се скупчва в средата. Пъпът му е толкова твърд, че създава център на тежестта с неразпознаваема религиозна идентичност. Именно този център на тежестта кара хората от различните групи да живеят по-добре помежду си, отколкото със самите себе си.

Като се оттеглят водите, градът остава със съвсем тъничко кръстче. От бедност и от страх?!!! Но водите винаги са припомняли за себе си през зимата, изпращайки ясни сигнали, че "ние сме тук и ти няма къде да се скриеш". Този призив за дуел Шкодра винаги е отклонявала с хумор и вицове. Вицовете бяха спасението. Толкова вицове и хумор са се пръкнали тук, поне през последното столетие, че май хуморът ни е вкарал в беля..."
Из книгата

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu