Българска политическа журналистика 1847 - 1947

По традиция българското слово е нашата родина и хранилище на историческо ни битие. Неслучайно още през 1842 г. в пробната книжка на сп. Любословие Константин Фотинов посочва, че периодичните издания са "повече потребни, нежели хляба". Ето защо словесното изкуство е най-ярката форма на българския дух и чрез него може да бъде проследена философията на националната ни съдба. Животът в нашата страна доказва, че демократичното общество без свободна, алтернативно говореща преса винаги може да се изправи пред своя антипод: деформираната демокрация. А оттам до налагането на диктатурата крачката е само една. Поради това историята, свързана с развитието и ликвидирането на партийната политическа преса в България, трябва да се изучава и да се знае.

Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва българска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски (1995). Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. През 2001 г. е доктор по филология и става научен сътрудник I степен, а през 2009 г. - старши научен сътрудник II степен. През 2011 г. е избран от ВАК за доцент по История на журналистиката и Народопсихология в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен доктор на науките. От 2018 г. е професор в УНСС. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България.

Основни научни трудове: Йордан Стубел. Монографичен очерк (2001); Леда Милева. Литературна анкета (2001, 2007); Николай Хайтов. Духовна биография (2009); Гласове за Николай Хайтов (2008, 2009); Марко Семов в паметта на съвременниците (2009); Тревожната съвест на Марко Семов; (2010); Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски (2010, 2012); Българинът в глобалния свят (2011); Душевност и национална съдба (2014); Българският национален характер (19 - 20 век). Еволюция и трансформации (2014); Божана Димитрова. Кауза радиожурналист (2015), Основи на българската народопсихология (2016). Публичният образ на Васил Левски (2017), Залезът на свободния политически печат в България (2019); Неоосманизмът и междуетническите отношения в България (в колектив с проф. Георги Найденов, доц. Пламен Ралчев и доц. Константин Пудин) - 2020; Човекът, който доведе Господ на земята. Литературна анкета с Никола Радев (2021).

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Увод
Типология на журналистиката през Възраждането

• Икономически и демографски потенциал на възрожденското общество
• Културни, литературни и печатни средища
• Поява и характер на българския периодичен печат
• Школи в развитието на възрожденската публицистика

Печатът в условията на свободата (1878 - 1885)

• Конституционна България (1879)
• Издания на либералното крило
• Издания на консервативното течение, разцеплението на либералите

Непокорената Румелия

• Стопански и административен статут на областта
• Печатът на Народната партия в Източна Румелия
• Източнорумелийските либерали и техните вестници
• Часът на Съединението

Общественият живот на България от края на XIX в. в журналистическото творчество на Захарий Стоянов и Алеко Константинов

• Политическите рефлексии на Захарий Стоянов
• Бай Ганьо срещу Алеко Константинов

Македонската кауза в публицистиката на Пейо Яворов, Димитър Талев и Никола Вапцаров

• Възникване и развитие на македонския въпрос
• Пейо Яворов и борбите на македонските българи
• Димитър Талев и илюзията за независима Македония
• Никола Вапцаров: между патриотизма и македонизма

Лявата периодика преди септември 1944 г.

• Предпоставки и идейно-теоретична основа
• Европа и България след Първата световна война
• В пламъците на гражданската война (1923 - 1925)
• Изкупеният идеализъм
• Духовно-естетически преображения през 30-те години на XX в.

Печатът на БЗНС

• Журналистическите проекции на земеделския експеримент
• Емигрантската периодика на земеделците

Начало и характер на Деветосептемврийската революция

• Трансформация на политическата система
• Овладяване на средствата за масова информация
• Между възторга и насилието

Епилогът на свободния печат (1945 - 1947)

• Възстановяване на парламентарната дейност
• Пресата в защита на демокрацията и плурализма
• Разгром на опозицията и спирането на опозиционните вестници

Заключение
Библиография