"Светът, в който живеем днес, е белязан от дълга и сложна история. Етническата и политическата карта на Европа се е изменяла толкова много пъти и по толкова различни начини, че за един учен е непосилно дори да изброи всички промени в рамките на отделен труд, независимо колко обемист е той. Съгласно мнението на мнозина изследователи днес, етничността и етносите са културен конструкт, който съществува преди всичко в съзнанието на хората, като тяхното развитие и изменение във времето налага внимателно изучаване и мултидисциплинарен подход. Всяка културна идентичност и етнос в наши дни са резултат от сложни и често продължителни преселения и свързания с тях културен обмен, което води до нови и нови компоненти и тенденции. Следва да приемем, че миграциите са играли и продължават да играят ключова роля за преобразуването и формирането на идентичностите и културите, наред с фактори като изменения в семейните и социалните модели и технологични нововъведения. В далечното и по-близкото минало нови и нови вълни от народи са преобразили Европа и нейните етнически и културни реалии.
Има народи, които са изчезнали или са се слели с други; има и такива, които са устояли и са посрещнали нови вълни заселници. Географските дадености предопределят в някои райони на континента да има значително повече преселения, отколкото в други, и съответно в първите са настъпвали повече промени, довели до възникването на нови идентичности. Настоящият труд е посветен на дебата за произхода на една конкретна народност в Европа - съвременните българи, запазили своето етническо наименование в продължение на над 1500 години. По силата на този факт те се нареждат сред древни народности като арменци, грузинци, гърци, евреи и много други. Произходът на българите е въпрос, който касае и небългарите - дългата ни история се преплита с историята на много други народи, някои вече изчезнали, а много други - съществуващи и днес.
Актуален и състоятелен е въпросът защо могъщи древни народи като аварите и хазарите, владели навремето обширни империи, изчезват в политическо и културно отношение, техните идентичности се изгубват и забравят, а древните българи, с които делят множество характеристики, са успели да пребъдат, да се променят, да се приспособяват, при това в райони с особено бурна история, като Северен Кавказ и Балканите, изложени на интензивни миграции и демографски преобразувания. Балканският полуостров, където българите избират да се заселят трайно в края на VII в., е силно свързан с Евразийските степи и винаги е бил проблематичен входен пункт по границата на Европа, където, независимо от политическите промени в древността и съвремието, хората са научили важните уроци за съжителство и упоритост. Именно тук прабългарите на Аспарух се установяват, след като напускат своята първоначална родина на изток.
Други древни групи, свързани със съвременните българи, избират различни пътища и участват във формирането на други идентичности, култури и държавни образувания. Това преселение и последващото смесване на прабългари и различни славянски групи на Долен Дунав е предмет на настоящото изследване. До неотдавна подобни въпроси се разискваха най-вече от историците и археолозите. Разпалените им спорове се водят в продължение на повече от век, често повлияни от политически борби и различни националистически течения и съответната етнитизация на историята. По думите на П. Гиъри обаче, ние отчаяно се нуждаем от нови доказателства и нови инструменти, за да вървим напред, за по-дълбоко осмисляне, без да повтаряме грешките от миналото, сред които като най-голяма се откроява отъждествяването между археологическа култура и етничност. Днес новите развития в областта на археологията и генетиката на древните народи могат да дадат по-конкретни отговори на редица обективни въпроси, благодарение на извличането на генетични проби от древни обекти и тяхното сравняване - от една страна, помежду им, а от друга - със съвременни популации. Сега по-задълбочено познаваме начина, по който различни етноси са съжителствали в рамките на една и съща археологическа култура.
Време е да се разделим завинаги с някои митове, като погледнем от друг ъгъл на наличните факти и намерим мястото на нови такива в глобалната историческа картина. Науката в наши дни прилага по-комплексен подход спрямо миграциите от миналото и по-прецизно определя продължителните преходи и контакти. Вече стана обичайна практика историци, археолози и генетици да работят в екип, за да се формулират съответните въпроси и да се намерят състоятелни отговори, използвайки широк спектър от допълващи се методи и разнообразни масиви от данни. В резултат на тези усилия можем да получим по-точна картина на миналото, с по-малък уклон към предположения, догадки и крайни възгледи. Историята, чрез този широк интердисциплинарен подход, е в състояние по-успешно да се предпази от идеологеми или други влияния, които биха попречили на коректния и обективен разказ за миналото. Надяваме се, че настоящото изследване ще стимулира стремежа ни да търсим обективни отговори на сложните въпроси, които поставяме. Защото нерядко процесът на търсене сам по себе си е по-ценен от отговорите, които носи. Както е прието за подобни научни изследвания, е необходимо преди да се пристъпи към самата работа, да се опишат целите, задачите и методите на научния процес.
Основната цел на изследването е изясняването на произхода на "българите преди българите" - на прабългарите с тяхната сложна етно-история, както и на средновековния български етнос, за формирането на който те имат значителен и определящ принос. За да адресира тази цел, трудът събира в хронологически порядък научните и част от популярните мнения, изказани от времето на формирането на средновековната ни народност до наши дни. В модерната археология за постигането на научните цели и задачи се прилагат ключови методически принципи на работа като: предпочитане на анализите и обясненията вместо описанията, т.е. изоставяне на характерния за миналото чисто дескриптивен подход и концентриране върху въпроса защо едно явление се появява или изчезва; културата се схваща като резултат от процеса на промяна на социалните и икономическите условия, вместо да бъде представяна като исторически разказ; дедукцията се предпочита вместо индукцията, а валидацията на теориите и хипотезите се осъществява като експериментът е с предимство пред авторитета; явленията се разглеждат в цялост, задължително в техния контекст, като натрупващите се множества от данни, които винаги имат предимство пред отделните артефакти, без значение колко впечатляващ е един или друг от тях; и последно - рискът от грешка не може да бъде основание да не се експериментира с един или друг подход, оптимизмът, че експериментите ще доведат до работещи решения, е основополагаща философия на научната работа.
Задачите на проучването са няколко. На първо място, да се проследи дебатът за произхода на един народ - българите - от неговото начало до наши дни, като се представят хронологически различните мнения и техните автори, като се проследи тяхното развитие във времето и пространството. На второ място, да се съчетаят данните от различни дисциплини в полза на работещи решения в този сложен дебат, като се добавят към традиционните исторически и археологически методи - тези на палеогенетиката (или по-правилно - палеогеномиката), една нова, но много перспективна дисциплина, попадащата в кръга на "биоархеологията на обществата", съгласно класификацията на теоретиците на археологията в наше време - К. Ренфрю и П. Бан. Критичният анализ и съчетаването на данни от различните дисциплини са инструментът за определяне на валидността на едни или други теории. В хода на изложението често са описвани в подробности конкретните методи, приложени от едни или други изследователи, анализирани са техните силни и слаби страни. В този смисъл работата прави преглед освен на мненията и на използваните методи и проследява тяхната еволюция във времето, появата на нови и отпадането на стари методически подходи в отделните дисциплини.
Хронологичният историографски преглед, като основен метод на изследването, е допълван с критични бележки и коментари от автора или от други изследователи, работили по конкретния аспект на дебата. Задача е също да се адресира нуждата в съвременната ни ситуация да обективизираме изказваните в широк хронологически хоризонт мнения, представяй- ки на читателя тяхната поява и еволюция, и посочвайки силните и слабите им страни. От гледна точка на науката задачата е да се създаде проучване, което да послужи за отправна точка за по-конкретни дирения по отделни теми и да насърчи интердисциплинарните подходи. На последно място, една от задачите на работата е да изследва как политическите събития, идеологиите и системите в една или друга епоха влияят на мненията на различните учени и как историята, нуждаейки се от своите жреци - историците - често се превръща, поради техните собствени пристрастия или слабости, в обект на манипулация, некоректна етнизация или друга форма на неистинност. Убедени сме, че подобен честен и открит подход към тези въпроси е единственият правилен начин да поднесем на читателя сложни факти от дългата и интересна история на един стар европейски народ."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
