"Метрично изследване на езически монументи от Плиска и Преслав
Централен въпрос при изследването на дворцовата архитектура на Първото българско царство е и този за майсторите, които осъществяват нейното изграждане под патронажа на българския елит. Именно в съчетанието от вкусовете на висшата аристокрация и репертоара на строителните гилдии трябва да се търси обяснението на някои характерни особености на българските монументи от езическия период.
Въпросът кои са майсторите, градили езическите монументи, и откъде идват, е свързан тясно с този за произхода на монументалната архитектура. Проблемът се задълбочава от факта, че през Ранното средновековие занаятчиите и художниците са анонимни (Ousterhout, 1999, 103 - 119) и като правило не знаем много за тях в личен план. В българската история има едно изключение - разказът за известния механик Евматий, попаднал при кан Крум вероятно след превземането на Сердика. Той е арабин, всъщност може би ислямизиран иранец, каквито са мнозинството образовани лица в халифата през този период (Frye, 1999, passim). Ст. Рънсиман оценява значението на случая с бягството на Евматий в България. Той отчита, че "...Евматий винаги бил наеман за поправянето на крепости... обидата го подтикнала към предателство" (Рънсиман, 1993, 58). Майстори като него работят през целия VІІІ в. за Омаядите и Абасидите, но от началото на ІХ в. нататък мащабите на новото дворцово строителство в халифата намаляват, тъй като управляващата върхушка на иранизирания Абасидски халифат се преселва в градовете. Това довежда до прекратяване на строежите на нови бадая (дворци) и оттам - до по-малко поръчки за различните гилдии. Добре известно е, че в периода VІІ - VІІІ в. Византия е във финансова криза, иконоборческият период все още не е преодолян и вероятно майсторите, както източните, така и византийските, предлагат услугите си на по-платежоспособни клиенти, включително и на българските канове. Последните, в отсъствието на същински парични отношения в България, вероятно разполагат и със значителни средства. Отчитайки тези съображения, лесно можем да си обясним мотивацията на Евматий да премине на българска служба.
Какви са майсторите строители в Ранното средновековие и какво представлява тяхната професия? Във Византия през ІХ - Х в. те вече нямат широката теоретична подготовка на своите предшественици от Късната античност, а се учат от практиката. Конструктивните методи и готовите планове се запаметяват и се предават от човек на човек. Терминът μηχανικóς е изоставен постепенно в полза на няколко други наименования - αρχιτέκτων (в смисъл на надзирател на строежа), ο̉ικοδóμος и μάστορας (главно по отношение на най-старшия майстор) (Osterhout, 1999, 44). От Х в. нататък се смесват и понятията, използвани за обозначаване на отделните видове работници - дърводелци, каменари, майстори на вар и т.н. Въпреки объркването несъмнено действат строги правила за организация на строителната дейност, изложени в прочутата Книга на епарха, чиято последна 22. глава дава подробни наставления, включително и за това как да бъдат наказвани работници, които не успяват да завършат в срок своите строежи - с подстригване на косите или дори с изгнание (Сюзюмов, 1960, 9). Подобни мерки вероятно стимулират придвижването на майстори от Византия към съседни държави, в т. ч. и България.
Като цяло те действат, организирани в гилдии (συστήματα), подобни по своята организация на възрожденските задруги, в които занаятът се предава от старите към младите, а цялата гилдия се бори срещу конкуренцията на майстори, които не са нейни членове. Във Византия гилдиите участват по различни начини и в обществения живот.
Организацията на работата на строежите е сравнително проста. Всички обществени строежи се надзирават от чиновник без специални познания, под чието разпореждане е главният майстор (Osterhout, 1999, 40). Не съществуват постоянни работилници (ателиета, цехове) - такива се създават за всеки отделен случай, вероятно в близост до работната площадка, като в зависимост от характера на поръчката се променя и броят на заетите занаятчии. Когато се налага, се наемат и неопитни работници (Osterhout, 1999, 52 - 53). Подробни сведения за изграждането на крепостта Дара от император Анастасий откриваме у Захарий Митиленски (Митиленски, 7:6), който съобщава, че когато императорът решава да построи Дара, изпраща вест на епископа на Амида - Тома, който осигурява механик (μηχανικóς). Последният изработва плана (σκαριφος) и го представя на императора за одобрение. След това са отпуснати средства за строежа - определени са дневни надници от 4 керата за работник и от 8 керата за работник с магаре. Присъстват и каменоделци, изпратени от императора, а надзорът над строителството е поет от епископа и неговите клирици. Така за няколко години крепостта е изградена. Агиографски източници, като например житието на св. Никон от Х в., описват как протича самата работа - разчиства се мястото за строежа, наблизо се складират необходимите материали, след което с въжета се очертава планът на сградата, а важните точки се отбелязват с камъни-маркери. Размерите на сградата се определят върху терена с предварително подготвени дървени пръчки, оразмерени във византийски мерни единици (Osterhout, 1999, 59). Опростяването и схематизирането на строителния процес са толкова значителни, че св. Никон е в състояние да направлява строежа единствено с жестове от върха на колоната, на която живее."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 5.50 / 2 гласа 
