Войната на Хана

Войната на Хана Джан Елайъсбърг Времетраене: 1:13 мин. Последният влак за Лондон Мег Уайт Клейтън Времетраене: 1:09 мин. Библиотекарката от Аушвиц Антонио Итурбе Времетраене: 1:37 мин. Люляковите момичета Марта Хол Кели Времетраене: 1:27 мин. Един аристократ в Москва Еймър Тауълс Времетраене: 1:25 мин. Жените, които купуват цветя Ванеса Монфорт Времетраене: 1:01 мин. Момичето и нощта Гийом Мюсо Времетраене: 1:15 мин. Изгубени кучета и самотни души Люси Дилън Времетраене: 0:50 мин. Лято по френски София Наш Времетраене: 1:13 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". Берлин, 1938 г. Брилянтната физичка Хана Вайс е на ръба на най-голямото откритие на XX век - разделянето на атома. Тъй като е жена, при това еврейка, постиженията ѝ са омаловажавани, пренебрегвани и дори присвоявани от немските ѝ колеги. Когато обаче избухва войната, Хана разбира, че откритията ѝ може да дадат най-мощното оръжие в ръцете на Унищожителя на еврейския народ.

Ню Мексико, 1945 г. Майор Джак Дилейни каца в пустинята на Ню Мексико с мисия: да залови шпионина в свръхсекретната ядрена лаборатория в Лос Аламос, който подава кодирана информация на нацистките учени. Главният заподозрян е загадъчната Хана Вайс - един от водещите експерти в екипа на Робърт Опенхаймер, работещ върху създаването на най-мощното оръжие, което ще предопредели изхода на войната. В трите дни разпити, в които се опитва да разграничи истината от лъжата, Джак разбира, че с Хана си приличат повече, отколкото си е представял. В един момент границите се размиват и разпитващ и разпитван разменят ролите си. Нищо не е такова, каквото изглежда.

Вдъхновена от истинската история на жената, която Айнщайн нарича Майката на атомната бомба, книгата разказва за безсмъртна любов и велики открития, но и за отговорността на големите учени пред историята.

"Зашеметяваща художествена възстановка на последните месеци от Втората световна война."
Кейт Куин, автор на "Мрежата на Алис"

"Завладяващ разказ за истина, която отдавна е трябвало да види бял свят."
Марта Хол Кели, автор на "Люляковите момичета"

"– Ето там е вашата канцелария - каза Колиър, като сочеше
към една полуцилиндрична барака на ъгъла, където се пресичаха две пътеки без настилка. Лейтенант Арън Ъпстейн стоеше на малката покрита площадка пред бараката, а по високото му чело, над очилата с обикновени пластмасови рамки, проблясваха капчици пот. Колиър сви встрани от пътя с издълбани коловози и отвори капака на багажника.
– Квартирата ви е направо в тази посока, отдясно.
– Смятам първо да се отбия в лабораторията.
– Всъщност, сър, генерал Гроувс би искал да ви види веднага щом...
– Разбира се. Веднага щом приключа с посещението на лабораторията.
– Да, сър, разбрано. Тази кола ще бъде на ваше разположение по време на престоя ви тук. - Той подхвърли ловко ключовете към Джак, а Джак ги сграбчи още във въздуха и на свой ред ги метна към Ъпстейн.

– Радвам се да ви видя, лейтенант. Нещо ново?
Двамата се спуснаха към паянтовата барака - така наречената канцелария - с широки, бързи крачки.
– Да - отвърна Ъпстейн. – Цензорите спипаха това. Той подаде на Джак телеграма на "Уестърн Юниън". Джак я
пое внимателно, очевидно разтревожен. Разпозна името на получателя от списъка с швейцарски учени, които доста бяха прекосявали неутралните граници.
До: Грегор Щерн. Кажи ми дали Сабине е добре. Край.
Без да са го канили, Колиър отвори вратата на канцеларията
със замах, вмъкна се вътре и я затръшна след себе си.
– Аз разпитах служителя на "Уестърн Юниън", който докладва за нея - каза Ъпстейн. – Твърди, че я е донесло дванайсетгодишно момче.
Логично е - заключи Колиър. – Ако тук има шпионин, той едва ли е глупак. - Засмя се сам на шегата си и погледна към Джак като послушно кутре, което си чака наградата. Но щом видя каменното му изражение, притихна.
– Сержант Колиър - започна Джак, – тази телеграма може да означава, че някой от вашите хора води тайна кореспонденция с чуждестранните ни противници.

– "Моите" хора ли? Мога да ви уверя, сър, че те не са "мои" хора - отвърна Колиър с тон, точно отмерен да не излиза извън
рамките на зачитането на йерархията.
– Ще започнем с разпити на учените от Европа, подписали петицията за етичен контрол.
– На Хълма има около четири хиляди учени, сър. Две трети от тях са европейци.
– Тогава ще започнем с тези, които говорят немски и са пряко ангажирани с разработването на бомбата.
– Джаджата, сър. Има нареждане да я наричаме "Джаджата". Ъпстейн побутна очилата нагоре по носа си.
– Oishe geveine lech!
– Да, не се съмнявам, че вие ще се разбирате с ония дървени философи - вметна Колиър и от гърлото му се изтръгна нещо като смесица от сумтене и кикот.
– Някаква алергия ли ви мъчи, сержант? - попита Джак, а Ъпстейн преглътна злобния коментар, без дори да трепне. "Явно е свикнал", помисли си Джак. Ъпстейн посочи внушителна купчина папки на бюрото на Джак.

– Извадих личните досиета на учените, подписали петицията. Тази е на Райхъл, инициативата за съставянето ѝ е негова...
– Да, размирникът, който си въобразява, че шепа дървени философи са по-наясно с нещата от висшите офицери.
– ...и Вайс...
– Типичен шваб, все едно гледаш вурстчета и кисело зеле.
– Всъщност е от австрийците - поправи го Ъпстейн.
– Имало ли е поне един американец в лекцията по ядрена
физика? - зачуди се Джак.
– Ами... Опенхаймер - отвърна Ъпстейн.
– Червен и в червата - намеси се пак Колиър.
– Генерал Гроувс иска да се срещне с вас веднага щом се настаните.
– Разбира се - отвърна Джак. – Ще намина през лабораторията и след това веднага ще се явя при него.
– Да, сър, разбрано.
– Не се притеснявайте, сержант, нямам намерение да дразня никого. Свободен сте.
– Как така "свободен"? - трепна Колиър. – Ще започна да ви липсвам, ако си тръгна.
– Поемем риска.

Джак разгърна най-горната папка: Робърт Опенхаймер го гледаше втренчено от снимката, закачена с кламер на формуляра от личното му досие, а в очите му проблясваше свръхестествена искрица - като кобра, която се готви да нападне. Джак видя в погледа му арогантността на нацупено разглезено дете, чиято депресивност може да избие в агресия, ако не стане на неговото."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com