Залутани записки

Залутани записки Иван Шопов Времетраене: 0:59 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Дяволина Дьорд Шпиро Времетраене: 0:53 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". Вечер той покачва нивото на морето, без да иска разрешение от Луната. По собствено желание спира въртенето на Земята, утрото закъснява и хората също закъсняват за работа. Прехвърля слънцето от картината на стената върху тавана на стаята, за да му грее и нощем. Стърже по стените и казва, че картините живеят и извън рамките. Скача от покривите на сградите и се надсмива над гравитацията. Твърди, че не ни убива височината, от коята скачаме, а нашата собствена тежест. Осмелява се да каже "Душата ми е по-лека от перце, а тялото - по-леко от душата". Живее в една и съща къща, а всяка вечер сменя адреса си - окачва табелка с различни номера и несъществуващи улици. И пощальоните вдигнаха ръце от него.

"Залутани записки" събира кратки разкази и есета от македонския сатирик Иван Шопов. Те са духовит сеизмограф на нашето време, хроника, която ни кара да се засмеем, но често тази усмивка има горчив привкус. Централно място в книгата заемат малките хора и страничните явления и събития, които не могат да се намерят в учебниците по история и туристическите брошури.

Иван Шопов (1987, Скопие) се дипломира във факултета "Блаже Конески" на Скопския университет, специалност "Общо и сравнително литературознание". Дългогодишен редактор в издателство "Темплум" и на интернет портала Okno.mk. Автор е на сборника с разкази "Азбука и залутани записки" (2010), за който получава наградата "Новите!" за най-добра дебютна проза; стиховете в проза "Меше на годината" (2012); сборника с разкази "091 - Антиизгледи от Скопие" (2018); сборник със сатира "Хрониките на Арслан новинарски" (2018); миникнигата "Осем повествователни разходки с Фико или какво научих за писането от Застава-750" (2019) и "Скопие: изгубените обувки на града" (2020). Пише и поезия и хайку. Разказите и стихотворенията му са преведени на английски, румънски, чешки, сръбски, хърватски, немски, словенски и български език. "Животът без съмнение е "безопасно пътуване в стесненото пространство на глупостта" - казва авторът в едно свое интервю.

"Късите парчета проза на македонския писател Иван Шопов са като части от пъзел - наредиш ли ги правилно, се получава една абсурдна картина - диагноза на нашия общ Балкански синдром, описан преди време и от Станислав Стратиев."
Михаил Вешим

"В своите истории Иван Шопов с лекота уловя абсурда на ежедневието ни. Това освен белег за литературен талант е и знак за способността му да отсява важното от маловажното. Хуморът на Иван е тънък и интелигентен - от онази изчезваща порода, с която читателите все по-рядко се срещат. Нека приветстваме Иван Шопов на българската литературна сцена!"
Владислав Христов

"Паяжина
Летен залез в градския парк. Впервам поглед между два тънки клона на едно дърво. Помествам се, променям ъгъла и фокуса и накрая забелязвам паяжината между клоните. Опитвам се по-добре да запомня формата, която очертават тънките ѝ преплетени нишки. Знам, в момента, когато дам име на паяжината, участвам в създаването на един нов град. Крехкото му съществуване по някакъв странен начин надминава цялото величие на всички човешки достижения. Толкова нежен е този град, че мени формата си и от най-слабия ветрец. И от твоето дихание.

Кръстословица
Познавам най-малко трима бездомници, които, подпрени на стената на някой блок или върху скромното си имущество, побрано в един вързоп, прекарват по-голямата част от деня в решаване на кръстословици. В техния свят всичко е уравновесено - по вертикала и хоризонтала. Представям си как биха изглеждали улиците, ако използваме кръстословицата като нов план на града. Искам някой ден да открадна решенията им и да прочета кръстосаните думи като молитва за града. Не знам защо, но съм уверен, че молитвата ще бъде чута, стига да няма някое грешно решение.

Приказка Е
Е отиде в театъра да гледа постановката, която дълго очакваше, но се учуди, когато видя, че е единственият зрител в залата. Но въпреки слабото посещение представлението започна нормално. И то само за него. Началото беше скучно. Е чакаше да дойде важният, вълнуващият, интересният момент. Не го дочака. Пиесата беше провал до самия ѝ край. На Е му беше неудобно да остави трупата без аплодисменти, стана и силно заръкопляска. Макар актьорите да бяха лоши, те имаха опит и прозряха замисъла му. Вместо да се поклонят, му отвърнаха с още по-бурни аплодисменти. Е наистина изигра това, че пиесата му е харесала, доста по-добре от онова, което актьорите представиха на сцената. Не му беше съвсем ясно как от обикновен зрител стана актьор, затова напусна театъра смутен, без да се поклони.

В лабиринта
Ощипах царската дъщеря по задника и ме затвориха в лабиринта на Минотавъра. В началото ме пребиваха от бой всеки ден, но сега е по-добре: отнасят се към мен пристойно, хранят ме редовно и ми позволяват да играя футбол с останалите щипачи. Единственото ми задължение е за наказание да мета лабиринта, докато не ме изяде Минотавърът. Малко е досадно, но е по-добре, отколкото да безделнича, очаквайки смъртта. Утехата ми е, че правя нещо полезно - чистотата е здраве! Все пак, след двайсет години престой в лабиринта, още не съм видял Минотавъра. Не са го виждали и братята ми по метене. Все едно. Трябва да продължаваме да поддържаме лабиринта безупречно чист."
Из книгата

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu