Аз, безработната...?!

Книгата "Аз безработната...?!" е написана на един дъх, като за основа служи горчиво-сладкият личен опит на автора. Дара е безработна съпруга с професия "Финансист" и приблизително петнадесет години трудов стаж.

Редица несполучливи интервюта за работа я обезсърчават и закотвят трайно вкъщи. Съпругът и́ има постоянни доходи и все не успява да разбере защо половинката му е толкова нещастна. Тя създава записки, с помощта на които се опитва да обясни по-добре на своите близки причините за отчаянието си. Изливайки своята душа, Дара открива, че има какво да каже на хората, изпаднали в криза по един или друг повод. Лесни за разбиране, описаните примери са лично изживяни и ценни. Те навеждат някак естествено съзнанието към размисли за важни житейски уроци.

"...Първият път, когато напуснах работното си място сама, беше заради финансови нередности от страна на мениджърския екип на фирмата, в която работех. Попадайки в обстановката на една толкова пошла среда, трайно разклатих нервите си и прозрях колко е трудно за една жена да прогресира единствено със своя ум. След като си намерих нова работа, веднага побързах да се отърва от финансовия бардак, където неволно се бях озовала. Не мисля да натоварвам записките си с този изключително неприятен епизод от трудовия ми опит. Само ще кажа, че това откритие беше несъвместимо с моите принципи и не ми позволи да остана повече във въпросното дружество.

Вторият път, когато си останах вкъщи, беше събитие, провокирано изцяло от мен. Просто бях решила да започна бизнес с недвижими имоти. Бях съблазнена от наблюденията си върху развитието на този тип пазар в родината си и исках да се възползвам от значителните комисионни възнаграждения, които според мен получаваше брокерът при сделка. Имах самочувствието, че нито един работодател не може да ми даде толкова, колкото сама бих си осигурила, ако си създам свой модел за изкарване на пари, защото аз знаех всичко за бизнесите.

Не му мислих много-много и един ден, когато шефът ме извика да ми направи забележка колко често закъснявам сутрин за работа и как това не се приема добре от гледна точка на фирмата, реагирах мигновено на обхваналия ме яд. Взех си чантата и заявих, че щом не са удовлетворени от моята работа, по-добре да си намерят друг служител на мястото ми, аз си тръгвам. На глас им пожелах да попаднат на по-изпълнителна колежка от мен, а наум добавих още куп други неща, които не е удобно сега да напиша, и побързах да изляза от спарения офис. Навън слънцето грееше приятно, духаше свеж ветрец и аз вдишах с пълни гърди от свободата, която имах за първи път след осем години непрекъснат трудов стаж..."
Из книгата