Антена. Поезия

След романите "Депеш Мод" и "Ворошиловгра" и сборника с разкази "Химн на демократичната младеж", разтърсващата стихосбирка "Антена" (2018) на украинския литератор и музикант Сергий Жадан е логичното задълбочаване на познанството му с българския читател. "Антена" включва осемдесет стихотворения, "осемдесет опита да докоснем времето, в което живеем, което дишаме, за което говорим. Времето, изгарящо при всяко докосване. Времето, в което личните дневници могат да се окажат военна хроника, а библейските истории - сутрешни новини". Стихосбирката съдържа и 150 уникални илюстрации от култовия харковски уличен артист Хамлет.

"Този, когото някога наричаха "украинския Рембо", днес е просто "Жадан"."
Юрий Андрухович

Сергий Жадан - Черният романтик на съвременната украинска литература и култура - е роден през 1974 г. в Старобилск, Луганска област, а днес живее и работи в Харков. Поет, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна смес от таланти вдига във въздуха младите хора не само в днешна Украйна, а и навсякъде по света, откъдето минат "Жадан и кучетата", собствената му ска-пънк. Като фронтмен Жадан е секси, а като публична личност, след ареста му през 2014 г. на харковския Евромайдан, е съвременен бунтовник (само че с кауза!) в стил Джеймс Дийн - поне според сп. "Ню Йоркър". Пак според същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му напомнят Уилям Бъроуз и бийт поколението с леки спорадични повеи на магически реализъм в латиноамерикански стил. Ако тези определения могат да се оспорват, то безпорни са две неща - критиката обявява романите му за "манифест на цяло едно поколение", а той самият е сред шепата украински автори, широко превеждани по света. Преди него, както знаем, е само собственият му духовен учител и неформален ментор Юрий Андрухович.

Жадан превежда поезия от немски (Паул Целан), английски (Чарлс Буковски), белоруски, руски. Неговите собствени поетически и прозаични текстове са преведени на немски, английски, полски, сръбски, хърватски, литовски, беларуски, руски и арменски и са отличени с много национални и международни награди. През 2017 г. е удостоен с държавната награда "Василий Стус" за особен принос към украинската култура и активна гражданска позиция.

"В това време
поредната история върви към края си.
Сенките по мартенските хълмове се удължават,
светлината се увеличава,
илюзия се появява,
че този път всичко ще се различава,
че геометрията на слънчевия прах
и алхимията на диханието
ще сторят своето
и тази година ще запомним с ранната трева,
дъждовете ще са неочаквани,
като стихове,
написани
от поети, влюбени в своите жени.

Само че даром нищо не се дава
и ще дойде време за всичко да се отговаря,
за всичко ще се плаща на митарите,
които събират черен данък за самотата ни.

Оставяме след себе си
сухите розови стебла на страстта
по хотелските тераси,
оставяме дълбоки процепи
по бронзовата кожа.

През това време се върти
воденичният камък на справедливостта,
работи божията воденица,
сипе слънчев прах
над града през март.

Да вдигнат ръка тези,
готови да продадат душата си
за щастлива любов,
но не са се договорили с посредника;
да вдигнат ръка тези, които никога
не са се осмелили;
да вдигнат ръка всички останали -
които условията на договора просто не ги устройват.

В това време
слънцето се движи,
времето не спира,
лепят се нашите сърца,
като лястовичи гнезда,
под покрива на любовта.
Дълго, дълго да работи божията воденица.
Дълго, дълго да работи божията воденица.
Дълго, дълго да работи... "
Из книгата

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg

Какво е това обляното с кръв?
Танцувай тесло, докато има слънце
Гласът ѝ приличаше на трева
Сянката на Палестина през януари
Синът на Богородица, четири букви, първата е "и"
Ще бъде така: ще бродят ловци в снега
Като кожа на уморен човек е времето
Изречи ме, изречи ме като името на болестта
Как става това тук, на Изток?
Следващият път ще запомня като видя това
Историите за любовта започват на сутринта
Тютюневи фабрики
Как се пишат стихове?
Тогава започнаха да се карат
След две години мълчание
Всяка сутрин
Тези няколко седмици
Дълго стоят на перона
Студен сутрешен въздух
Ето още един стих
Още една година своите се държат за свои
В памет на всички, лишени от права
Трябваше да те наричат сестра
Киевска регистрация, средно образование
С желязо в ключицата и обгорели очи
Стига, капитане, край - стига
Оглави полка, превзе града
Едни познати погребаха сина си миналата зима
Да знам, че продължаваш да лежиш оттатък изгорялата планина
Цял месец стояха до тази река
Докато расте луната
Трябваше
Ами така - сега не си говорят
Цял ден морето приижда и се отдръпва
Сутринта на спирката почти няма жива душа
Горещ летен въздух
Започва лятото
Неделното училище
Ето че лятото е към края си
За две хиляди години човечеството предаде всичките си гении
Хора, които от любов се събуждат
Докосваш така, сякаш докосваш книга
Да прекараш половин живот по хотелски стаи
Всичко ще стане и ще продължи
Толкова леко трепти небесната преграда
Аз съм на 42. Не знам нищо за съществуването
Тогава митничарят си записа името си
Напускам този град странен
Тя си мисли така
Какво ще остане в крайна сметка
Три години говорим за войната

• Един познат отиде доброволец
• Три години говорим за войната
• Такова е тяхното семейство сега
• Две години, докато той отсъства
• Слънце, тераса, много зеленина
• По улицата върви жена
• Една също странна история
• На селската улица
• Награждаванията се проточват
• Затова пък сега знам - казва той

Бих искал да падна някога в този сняг
Сякаш не я познаваш
Така ограничени са сведенията за снега
Тихи са кошерите всяка зима
Като нежност, която расте в белите дробове
Знаеш ли тази пролет какво ще има
Да си спомним после всичко, което стана
Август е месецът, в който ще умреш
Есен още няма
Топлото течение усеща с корема си
Цялата вечност е пред нас
Така да доизкарат до студа
Дълбок свят на радост и дървета
Пиша, както обещах
В топлота харковска зима
Милиционерската школа. Септември 2014-та
Кой трябва да им каже, че всичко приключи
Знам колко тежко е на всички ви сега
В това време
Докато за всичко това стихове не се напишат