Дом дневен, дом нощен

Дом дневен, дом нощен Олга Токарчук Времетраене: 0:51 мин. Олга Токарчук Времетраене: 2:11 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище - нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия. Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото. Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността. Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде. Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк. Ясновидеца вижда бъдещето - страшно, мъртво и пусто. Криша от Кооперативната банка чува в ухото ѝ да се обажда глас - мъжки, приятен и чист. Кумернис, добродетелна и красива девойка, отказва да се омъжи за избрания от баща ѝ жених и тогава става истинско чудо: Христос ѝ дава своето лице.

Марта... Марта съществува само през лятото...

Дом дневен, дом нощен помества в кутийките на смисъла историите на хората от едно погранично градче, преплита ги със сънища, рецепти, натурфилософски наблюдения, видения на ръба между будността и сънуването, добавя житието на една светица и вплита нейния образ в агиографията на всекидневието. Историите опитомяват пространството и очертават границите му. Но в този роман границите са не само географски, видими, а и безплътни, вътрешни, граници, които ни помагат да пренаредим живота и ни създават измамното усещане, че го контролираме. Дават ни надежда, че ще го разберем.

"Най-интересното, най-живото и истинското се случва винаги някъде помежду, в безкрайно дългото пограничие."
Олга Токарчук

Финалист за Международна дъблинска литературна награда и носител на най-престижната полска литературна награда Нике (в категория Награда на публиката), Дом дневен, дом нощен е амбициозен литературен проект, който надскача жанрови и стилистични граници. С щипка магически реализъм и изкусен психологически писец, този фасетъчен роман прониква под привидността, за да прикове читателското съзнание в пулсиращи парчета картини от човешки животи. Историите на героите, привидно разпръснати, чертаят карта от деликатни връзки, която само най-смелите читатели са готови да следват.

Олга Токарчук е носителка на Нобеловата награда за литература за 2018 година. Родена е на 29 януари 1962 година в Сулехов, Полша, в учителско семейство (баща ѝ работи и като библиотекар). Психолог по образование. Едно от най-важните имена в съвременната световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии и поезия. Общественичка със запомнящ се глас. Творбите ѝ са превеждани на около 40 езика, което я прави най-превежданата съвременна полска писателка. През 2019 година основава фондация Олга Токарчук с широка сфера на дейности, свързани с литература, образование, обществени дебати и екология. Сред престижните литературни призове на Токарчук се нареждат още Man Booker International, най-важната полска литературна награда Нике (двукратно), наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски, наградата Ян Михалски и много други.

"Юлско пълнолуние

Марта видя, че изнасяхме столове на верандата и ги подреждахме един зад друг в два, може би три реда. Пропъхвахме се през вратите с подноси, пълни с големи и малки чаши; лъжичките звънтяха, подрусвани в кафените чашки; тътрузеха се преместваните табуретки. Някои от нас вече заеха места. Седейки, разговаряхме полугласно със същия равен тон, който съпътства запълването на театралния салон. От думите не се разбира нищо - едва се чуват; маркират изречения, раздвижват въздуха като пухчета на глухарче. От шумолящите кутии изваждахме бели цигари.

Някой подаваше някому над главите на другите чаша или чинийка, друг се връщаше до пруста за пуловер. Р. донесе две бутилки с вино и ги постави на градинската масичка. На шията му висеше бинокъл. Някоя от жените се подпря на дървения парапет и проверяваше фокуса на фотоапарата. Млад човек с брада гледаше часовника си. Изведнъж всички започнаха да проверяват колко е часът и светлината в антрето внезапно изгасна, а къщата стана тъмна, такава, каквато винаги е била. Само огънчетата на цигарите, като презрели светулки се мърдаха нагоре-надолу, обозначавайки в тъмнината маршрутите, по които дланите пътешестваха до устните. Марта закопча пуловера си, понеже от гората вече прииждаха вълни хлад. Нощта беше тиха и глуха. Щурци още нямаше. И сега Марта чу неочаквано раздвижване на верандата. Въздъхнахме с възхищение, а нечий женски глас каза:
- Ето я.

Тогава Марта обърна глава и видя същото, което виждахме ние - тънка, кървавочервена ивица над хоризонта, точно между два смърча. Апаратът щракна, бинокълът лекичко се удари в пластмасовите копчета на ризата. Червената чертичка започна да расте и се превърна в купол - на хоризонта израсна голяма, светеща печурка. Растеше пред очите ни, превръщаше се в полукръг, а след това вече беше съвсем очевидно, че иззад краищата на света се ражда луната. Двата смърча я придържаха помежду си като дете. Апаратът дискретно щракаше едно след друго, докато накрая луната се освободи от земята, оттласна се от червената линия на хоризонта и, люшкайки се несигурно, заплува нагоре. Беше огромна.

Някой от нас започна да ръкопляска патетично и към тези овации се присъединиха и други длани. Докато луната напускаше безопасното пространство между двата смърча, цветът ѝ полека се променяше - най-напред беше жълт, после бял, а след това - зеленикав. Над върховете на дърветата се виждаха изразително чертите на лицето ѝ. Но Марта гледаше хората на верандата. А там звънтяха чаши. Стресна се от изстрела на шампанското. След миг хората започнаха да говорят, най-напред полугласно, след това - все по-високо и всичко си беше същото, както винаги."
Из книгата

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 година в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 година завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 година полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.

Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и други - общо 20 книги до момента. Първият ѝ роман, Пътешествието на хората на книгата, излиза през 1993 година и е приет добре в Полша, отличен е с наградата за най-добър дебют. Пробивът за Токарчук идва с нейния трети роман, Правек и други времена (1996), преведен на много езици и донесъл на авторката си международна известност. Други книги от авторката са - Господин Изразителен, Гардеробът, Чудати разкази, Чувствителният разказвач, Изгубената душа, Бегуни, Дом дневен, дом нощен, Правек и други времена, Последни истории, Музика от много барабани, Карай плуга си през костите на мъртвите.

Сред наградите и отличията ѝ (някои от тях нееднократно) са: The Man Booker International Prize - първата полска писателка, удостоена с тази награда. За английския превод на Бегуни (Flights), дело на Дженифър Крофт; през 2019 е финалист за същата награда с Карай плуга си през костите на мъртвите, а през 2022 с Книгите на Яков.

Печели също наградата на читателите Нике (двукратно) - една от най-престижните награди за полска литература, наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски. През 2004 година е финалист за международната награда IMPAC, получава и наградата Ян Михалски - на същата награда е носител и Георги Господинов.

Ай Си Ю ООД
София, 1111
ул. Хубавка № 8
office@icu-bg.com

Сън
Марта
Еди-кой си
Радио Нова Руда
Марек Марек
Сънища
Денят на автомобилите
Амос
Грах
Латимерия
Пътеводители за Петно
Припънка
Ego dormio et cor meum vigilat
Житие на Кумернис от Шонау, написано с помощта на Светия Дух, както и на игуменката на ордена на бенедиктинските в Клостер, от Пасхалис, монах

• Началото на житието на Кумернис
• Детството на Кумернис
• Първи престой в манастира на бенедиктинките
• Започнал новициатът, времето на подготовка за посвещаване в Бога
• Кумернис избягва в планинската пустиня, където е изкушавана от Дявола
• Кумернис изцелява децата на Конрад от Карлсберг
• Кумернис изцерява болни души и страдание, произтичащо от опустошеността на сърцето
• Кумернис се добира до манастира, за да приеме обетите на ордена
• Бащата на Кумернис иска да я вземе
• Кумернис е недостойно отвлечена и затворена от собствения си баща
• Молитвите на Кумернис в тъмницата ѝ
• Чудото на Кумернис
• Повторното идване на Дявола и неговите три изкушения
• Мъченичеството и смъртта на Кумернис
• Заключение

Перукерката
Границата
Кометата
Кой написа житието на светицата и откъде знаеше това
Кокошки, петли
Сънища
Сън от интернет
Забравяния
Немци
Петер Дитер
Ревен
Космогонии
Писма
Сладкиш с трева
Сън от интернет
Ефемериди
Огън
Алергия към треви
Франц Фрост
Неговата жена, неговото дете
Бяла мухоморка в сметана
Марта, разновидностите на нейната смърт
Миризмата
Видението на Кумернис в Хилариите
Тяло Господне
Сън
Чудовището
Дъжд
Наводнението
Гвоздеи
Ясновидеца
Мисманция
Човекът втора ръка
Белота
Юлско пълнолуние
Чуване
Лъжлива манатарка в сметана
Лъжлива манатарка във вино и сметана се приготвя така
Жеги
Думи
Ерго Сум
Тъга и онова, което е по-страшно от тъгата
Два малки съня от интернет
Подстригване на коси
Марта прави типологии
Имението
Моето имение
Покриви
Ножарите
Гора, която се разпада с трясък
Човекът с триона
Ерго Сум
Половината живот преминава в тъмнина
Гъби
Сладък десерт от пърхутки
Край
Алое
Огнище
На Господ Бог от поляците
Калаена чиния
Бавачката
Псалмът на Ножарите
Съкровища
Далии, гергини
Повторения, открития
Торта от мухоморки
Той и тя
Мълчание
Тя и той
И какво станало с тях, попита Р. точно преди лунното затъмнение
Затъмнение
Пробуждането на Марта
Тавани, подредби
Нова Руда
Основателят
Машината на Спасението
Потегляне, казах, утре е Вси Светии
Гадаене по небето