Сълзите ми по ранните треви. Поезия

"Сълзите ми по ранните треви" по музика на Красимир Гюлмезов и стихове на младия поет и певец Георги А. Иванов. Песента е музикален сингъл към едноименната дебютна книга на поета.

Книга за съзряването и израстването чрез любовта, която може да нанася рани, но те кара да летиш, носи ти удовлетворението, че си открил смисъла на живота. Стихове, в които се усеща дъхът на съвременния човек с неговите мечти и идеали, с желанието му да обича, с изгубените му илюзии. Заглавието е поетична метафора на всичко това. Тематиката е универсална - всеки човек е преживял в една или друга степен сблъсък на мечтите си с реалностите на живота, влюбвал се е и е разлюбвал, обичал е и е страдал, търсел е и е откривал кои са важните неща в живота му. Това е поезия, която докосва душата на всеки, независимо от неговата възраст и пол, достатъчно е да има сетива за изкуството.

Георги А. Иванов е роден през 1993 г. Завършил е Музикалното училище "Добри Христов" (Варна) и Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (София) - специалност "Поп и джаз пеене". Успоредно със заниманията си като музикант пише и стихове.

"Вледеняване

Ти не живееш, а гориш,
докато други просто съществуват.
Дори когато мен делиш
със някой, който само ме бленува.

Като светулка във ръцете ме пое,
да трепкам, озарявайки ти мрака.
Така и моето сърце прие
решението да стои и да те чака.

Пътят е неравен и трънлив -
той такъв е за сърца несретни,
но ще ти дам, дори и да боли,
оцелялото в ръцете ми бездетни.

Огънят остана след тебе да гори,
но ще угасне той заради очите слепи,
а сълзите ми по ранните треви
ще се превърнат в лед. Като сърцето.

Огледало

В паничката
на просяк
се оглежда
милосърдието ти.

Ти дойде

Ти дойде,
но беше подранила.
Не бях готов за пролетта,
която разцъфва в клоните.

Утро

Мракът дълго притискаше града,
докато бдях над съня ти.
Чаках утрото да се роди.
То изгря между клепачите ти."
Из книгата

КВЦ ЕООД
София, 1113
бул. Шипченски проход 18
kvcbg@abv.bg