Античност и съвремие. Изток и запад. Традиции и модерност.
Канон и стил в архитектурата - кое е по-общото, кое е по-обхватното от двете понятия? Каква е тяхната диалектическа взаимообвързаност и как те взаимодействат? Възможен ли е нов поглед към историческите архитектурни явления, който има за цел не само тяхното хронологическо подреждане, но и тяхната обективна оценка като прогресивно-иновативни или ретроградни?
Архитектурата не е само материалната, видима форма, но и вложените в нея идеи и съдържание. Тя е изкуството, което отразява в най-голяма степен идеологическите парадигми на обществения строй или епохата, в която е създавано. Ето защо паметниците от миналото са може би най-важното свидетелство за процесите и настроенията както в обществото, така и в личността на конкретния творец, вписващи се в идеологическия императив на стила (или канона), или обратното - противопоставящи се на обективния ход на развитието.
Какво трябва да знае днес един съвременен практикуващ архитект за историята на своя занаят - строителното изкуство? Какво е за нас днес архитектурата? Какво е тя за тези, които я създават? А за тези, които я обитават и възприемат със сетивата си? Кое трябва днес да доминира - технологиите, функционалността или художественият изказ? А как е било в миналото? Как в наши дни се осъществява синтезът с другите изкуства? Как техническото (инженерно) познание трябва да взаимодейства с чисто художествения процес на пространствено конструиране? Как се е развивала самата архитектура в художествен и инженерно-технически аспект и какви промени предизвиква това развитие в професионалния профил на тези, които са призвани да я творят?
Книгата съдържа уводна статия от
Георгий Станишев.
Д-р арх. Вихрен Бакърджиев е главен асистент в катедра "История и теория" на Архитектурния факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, където преподава "Основи на проектирането" и "Изобразителни средства" в архитектурата. Той е практикуващ архитект, автор на множество реализирани сгради и градоустройствени разработки в Русе и София. От 2003 г. до днес е лектор в дисциплината "Съвременни явления в архитектурата". През 2010 г. защитава докторска дисертация на тема "Рационалност и експресия в германската архитектура от периода на модернизма". От 2019 г. е лектор и в дисциплината "История на архитектурата на XIX и XX век". През 2003 г. излиза от печат преводната му книга "Тенденции в съвременната архитектура" с автор Ян Цейка. Автор е на повече от 20 научни публикации в специализирани архитектурни издания.
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
