За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета
Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят.
Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с линейния му характер, а като следва посоките и законите на вътрешното, негово време. Освен крайно любопитните и непубликувани автобиографични страници, размисли за поезията и тайните на словото, поетът включва в неочакваната "влакова композиция" на своя том поредица от литературни портрети и есета, посветени на
Ботев,
Вазов,
Фурнаджиев,
Георги Марков,
Радичков,
Константин Павлов,
Вера Мутафчиева, Миряна Башева,
Георги Рупчев, Севда Севан,
Никола Радев, Пламен Масларов, Стефан Десподов, Красимир Дамянов, Влади Киров,
Васил Балев. Не по-малко живи и образни са литературно критическите му есета за Велимир Хлебников,
Евгений Замятин, Курцио Малапарме, Владимир Буковски, Юз Алешковски, Дмитрий Пригов,
Владимир Шаров,
Виктор Ерофеев, Евгений Попов...
Дългогодишен редактор и издател, а също така и главен драматург на Народния театър "Иван Вазов", Георги Борисов е имал възможността не само да разчете и представи - понякога и в свои преводи, забележителното творчество на тези световноизвестни майстори на словото, но и лично да общува с тях. Както впрочем и с повечето от българските писатели, художници, режисьори. Това именно превръща текстовете му в портрети, а творческата му проницателност и богат литературен опит им придават особена дълбочина и колорит.
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
