"Снежана Изворска... Едно често споменавано име на млада поетеса от нашите студентски събирания. Бях започнал да си мисля, че онези нейни талантливи изблици са останали там, в онова младо време. Особено, когато ни стана известно, че Снежана е отлетяла и свила семейно гнездо някъде далече, в слънчевата Галилея... И сега, след толкова десетилетия, пред мен е нейната, все тъй неподправено поетична, нова стихосбирка "Между нищото и сбогом".
Бих оставил настрани възможността си за лична преценка и бих цитирал напосоки куп бисерни находки в тази книга: "Когато лястовиците напускаха гнездата, / видях как ножиците на опашките им / разсякоха небето на парчета". Сигурно ще запомните признанието: "Захвърлих в огъня любовните си стихове... / Но обичта към тебе оцеля". И ще повярвате на изстраданото твърдение, че "на горчивата чаша / сладостта е на дъното... (Ако има дъно)". Вълнуващ е и споменният образ на майката: "пране в коритото, обядът - на котлона, / а тя, отметнала глава,/ да пее като примадона...". И навярно поетесата ще ви удиви с хрумването да напише стихотворение за... леглото: "...А между раждането и смъртта - / по средата - / царува във леглото любовта...".
После виждаме, че пожарът на Нотр Дам ражда метафоричното сравнение: "Лумва пламъкът като клада от грехове". А в Парижкото метро тя е стиснала силно познатата длан, защото: "Метрото е пълно с ръце разделени". На друго място тази близост на ръцете я вдъхновява за впечатляваща метафора : "Ръцете се преплитат като съдбовни корени"... И няма как да не трогне поетичното обяснение, защо поетесата отлита - от родната земя - пак за Галилея: "Тук имах детство, а там - деца"...
За тази стихосбирка може да се говори много. И навярно ще се говори. Зажаднелият за човечна поезия читател ще открие в книгата неподправена искреност, мъдро осмисляне на чувството, изворна бистрота. Може би стиховете на Снежана Изворска идват пак на родна земя неслучайно и съвсем навреме. На добър път!"
Георги Константинов
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
