"Руническият ръкопис
Кабинетът бе истински музей. Тук бяха събрани всички образци на минералното царство, етикетирани и подредени в перфектен ред в три основни раздела: горими, метални и каменни минерали. Колко добре ми бяха познати тези дрънкулки от минералогията! Колко често, вместо да безделнича с другарите си, аз предпочитах да бърша прах от всички тези графити, антрацити, лигнити, каменни въглища и торфове! А планинските смоли, клейове, органични соли, които трябваше да се пазят и от най-малката прашинка! А металите, от желязо до злато, чиято относителна стойност изчезваше пред абсолютното равенство на научното класиране! И всички тези камъни, които биха стигнали наново да се построи цялата къща на улица "Кьонигщрасе", дори с една хубава стая в допълнение, в която толкова добре бих могъл да се настаня! Но, влизайки в кабинета, аз не мислех за тези чудеса. Мисълта ми бе напълно погълната от чичо ми. Той бе потънал в широкото си кресло и държеше една книга, която разглеждаше с най-голямо възхищение.
– Каква книга! Каква книга! - извика той.
Това възклицание ми напомни, че професор Лиденброк бе и библиоман; но книгата ставаше ценна в очите му само при условие, че бе невъзможно да се намери друг екземпляр от нея или тя не можеше да бъде разчетена.
– Е - каза той, – не виждаш ли? Това е безценно съкровище! Открих го тази сутрин в магазина на евреина Хевелиус.
– Великолепна книга! - отговорих аз с пресилен възторг.
Всъщност каква ли полза имаше от тази стара книга с дебела подвързия от телешка кожа и избледнели от времето букви! Междувременно, възторжените възгласи на професора не преставаха.
– Гледай! Не е ли прекрасна? - започна той да задава въпроси сам на себе си, отговаряйки си веднага. – Ах, тя е възхитителна! И каква подвързия! Лесно ли се отваря? О, можеш да я отвориш на която страница поискаш! А затваря ли се лесно? Да, защото корицата и страниците са прекрасно напаснати, сякаш са едно цяло! Ами тази кожена подвързия, по която няма и най-малка драскотина дори след 700 години живот! Ах! Ето една подвързия, с която Бозериан, Клос или Пюрголд биха се гордели!...
Говорейки така, чичо ми току отваряше и затваряше старата книга. Така че трябваше поне да го попитам какво съдържа тя, въпреки че въобще не ме интересуваше.
– А какво е заглавието на тази чудесна книга? - зададох лицемерен въпрос.
– Това съчинение - отговори чичо ми, въодушевявайки се още повече, – се казва "Хаймс Крингла" от Снор Турлесон, именитият исландски писател от дванадесети век! Това е летопис на норвежките князе, които са управлявали Исландия!
– Наистина! - извиках аз. – Нима е преведена на немски?
– Да, вярно - отговори живо професорът, - преведена е! Но защо ми е този превод? Кой въобще се интересува от този превод? Това е оригиналното съчинение на исландски език - великолепно наречие, богато и просто едновременно, което позволява най-разнообразни граматични словосъчетания и многобройни изменения на думите!
– Като в немския език - подметнах доста сполучливо.
– Да - отговори чичо ми, свивайки рамене, – но с тази разлика, че в исландския език има три рода, както е в гръцкия, а собствените имена се скланят така, както е в латинския.
– А! - казах аз, леко разколебан в равнодушието си. – А шрифтът на книгата хубав ли е?
– Шрифтът! Кой ти приказва за шрифт, бедни ми Аксел? Ах! Ти си мислиш, че книгата е напечатана? Ех, невежо, това е ръкопис, рунически ръкопис!...
– Рунически ли?
– Да! Сега пък да не ме накараш да ти обяснявам и тази дума?
– Няма да има нужда - отговорих аз със засегнато честолюбие.
Започнал веднъж, чичоми продължи с обясненията си, въпреки че не желаех да знам нищо повече.
– Руните - говореше той, – са букви, използвани някога в Исландия, и според преданието са дело на самия бог Один. Гледай и се възхищавай, нечестивецо, погледни тези букви, измислени от божество! Вместо да отговоря, бях готов да падна на колене – отговор, който е приятен и на боговете, и на царете, защото има преимуществото да не обижда никого, когато една случка обърна посоката на разговора ни.
От книгата се изтърси и падна на пода един изцапан пергамент. Чичо се спусна към тази вехтория с разбираемо настървение. Един документ, затворен може би от незапомнени времена в старата книга, несъмнено имаше голяма стойност за него.
– Какво е това ? - извика той.
Той внимателно разгъна на масата пергамента, който бе с дължина пет и широчина три пръста. Съдържанието на документа се състоеше от някакви нечетливи и неразбираеми чертички. Ето и самото факсимиле. Смятам, че трябва да предам точно тези странни знаци, защото те накараха професор Лиденброк и неговия племенник да предприемат най-удивителното пътешествие на XIX-и век:
Професорът разгледа внимателно тъкописа е продължение на няколко минути, след което, повдигайки очилата си, каза:
– Това е руническа писменост; буквите са същите като в ръкописа на Снор Турлесон. Но...какво могат да означават те?"
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
