"– Глей я бе, глей я! - разнесе се мутиращият глас на Константин, облегнат на перваза в задушната класна стая. Беше се изпънал, сякаш за да компенсира ниския си ръст.
Любослав скочи от чина зад него и любопитно погледна надолу към двора.
– Ох, котьо! - добави той сладострастно. - Как ги клати тия бедра...
– По коя пак точите лиги, бе? - с привидно незаинтересован тон се приближи и Никола, като облегна атлетичното си тяло до Константин. Проследи погледите им. - Анджи или Катето?
– Не бе, по Дебелогъзата - изхили се грозно Любо.
– Мис Акне - добави подигравателно и Константин.
Никола огледа отново трите вървящи през двора момичета. Мая изглеждаше като трън сред разцъфнали цветя. Анджи и Катето полюшваха дългите си бедра, докато се носеха грациозно, преметнали спортните сакове през нежните си рамене. Дългите им коси се развяваха от лекия вятър и създаваха леко напрегнато усещане в стомаха му. Дори не можеше да прецени коя от двете е по-секси. Анджи беше висока и мургава, с дълга тъмна лъскава коса, черни като нощта очи и малко надменно изражение. Беше свикнала да бъде първа във всичко - имаше най-добрите оценки, печелеше повечето конкурси и състезания в училище, беше капитан на баскетболния отбор. Винаги се целеше в най-доброто, а това означаваше, че хвърля погледи и към най-харесваното момче - него самия. Катето пък имаше палава усмивка и навик да носи толкова изрязани блузки, че линията между гърдите ѝ да е винаги на показ и да кара погледа несъзнателно да наднича все по-дълбоко. От нея винаги се носеше аромат на особен, възбуждащ парфюм, а дългите ѝ руси коси, разпилени по крехките рамене, неведнъж присъстваха в сънищата му. И там, до идеалната брюнетка, придружена от идеалната блондинка, се носеше и онова топчесто създание, скрито в някакви безформени дрехи, с неподредена и неопределена на цвят коса и осеяно с пъпки лице. Никола можеше да я види как подскача около Анджи като малко паленце, което отчаяно се бори за внимание.
– Отиват към съблекалните - замечтано произнесе Константин. - Нали Анджи каза, че днес имат мач-контрола със Седмо училище?
– А, да, и затова се измъкнаха от физиката гадините - кимна Любо, без да откъсва похотлив поглед от тях.
– Копелета, мисля, че е време да се измъкнем и ние - изведнъж се обърна лукаво към тях Никола и очите му блеснаха заговорнически. - Ще ви покажа какво съм открил! Грабвайте чантите преди Пучката да е дошъл!
– Копеле, абе тоя няма да ни прости неизвинените... - леко се разколеба Коцето. - Аз съм вече на ръба...
– Аре бе, пъзльо! - смигна му Никола. - Не знаеш какво изпускаш! Открил съм нещо у-ни-кал-но. Ще ви заведа на едно място, откъдето се виждат перфектно прозорчетата на женската съблекалня и всичко, което става в нея!
– Стига бе, бъзикаш се! - недоверчиво го изгледа Любо.
Никола ги смушка и сниши тон.
– Не мога тук да ви кажа. Айде, грабвайте чантите.
Колебанието не продължи дълго. Учителят по физика Папукчиев всеки момент щеше да влезе в стаята. Тримата свиха набързо нещата си и се шмугнаха по коридора.
– Сега ще видим имаме ли късмет... - Никола им направи жест да спрат, когато достигнаха стълбищната площадка на първия етаж. - Мамка му, байчото си е тук. Любо, я бягай да го заглавикаш с нещо да излезе! Кажи му, че си изгубил някакъв пръстен, ключ, нещо там и го викни с теб отпред на стълбището да го търсите.
Когато ставаше въпрос за забавления, тримата правеха супер банда. Коцето и Никола забавиха стъпка, сякаш не бяха с него, а Любо бързо поде измисления сценарий. Добродушният пазач влезе в положението му и послушно излезе с него през вратата. Кабинката беше свободна. С лежерна походка Никола мина покрай отворената вратичка и за секунда се вмъкна - само колкото да грабне увесения на един пирон ключ.
Когато другите двама видяха след малко какво отключва, направо ахнаха."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
