Българистични простори

Сборникът с изследвания въвежда читателя в многовековното времепространство на българското слово — от "Златния век" на цар Симеон Велики с неговата златовезна реторика до отгласите на същия художествен език в поезията на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. Споделени са резултати от продължителни издирвания на нови ръкописни, текстологически източници, които позволяват да се решават значителни въпроси от българистиката, балканистиката и славистиката. За първи път се предлага защитена с доказателства теза за първообраза на Симеоновия "Златоструй", който е само от 45 слова. Редица статии разкриват преводаческото изкуство на Йоан Екзарх Български, Патриарх Евтимий, на неизвестните книжовници от XIV век, които запознават славяноезичния православен свят с двете редакции на Метафрастовото житие за св. Николай Мирликийски. Разкрита е текстологическата загадка на Бдинския сборник от 1360 г., който е съставен по стар български превод на предметафрастови Чети-Минеи и на слова от св. Ефрем Сирин.
Към историята на византийско-българското книжовно наследство са добавени неизвестни страници от Вилнюските ръкописни сбирки, огласява се името на жена-книжовничка — явление, което не е характерно за Средновековието. За първи път в българската наука се обхваща делото на новогръцкия първовъзрожденец св. Козма Етолийски, на неосихаста св. Паисий Величковски и неговите ученици. Освен йеросхимонах Спиридон Рилски, към българските следовници на Величковската филологическа школа се причислява и Памво Калоферски. Представено е съдържанието на Мерданския сборник от 1854 г. с непълен препис на „История славянобългарска"от св. Паисий Хилендарски. Застъпени са и културологически теми — проблемът за родното място на светеца в агиографията, природата на старобългарското литературно творчество, парадигмата на идеалния владетел, анализират се саморазрушителните свойства в българския характер (по наблюдения на Презвитер Козма и Христо Ботев).

В книгата си „Текстология славянской Библии"(1999) руският славист Анатолий Алексеев публикува архивна фотография на руските филолози, участници в предварителния им конгрес през 1903 г. Напомнена е истина, която не бива да се забравя:
„Снимок может служить напоминанием о том, что наука является полем коллективного приложения сил, несмотря на то, что каждому ее работнику приходится преодолевать свои трудности и решать свои задачи почти всегда в одиночестве, в окружении рукописей и книг. И сегодня, когда никого из зтих людей давно нет в живых, быть их собеседником и соучастником в их труде — счастье".

И наистина науката е колективно поприще, поле за благородно съревнование, където общуването с натрупаната традиция от близкото и далечното минало съживява образи на скъпи имена. Малка част от тези българисти и слависти са упоменати, а за други се разказва за научното им подвижничество. Публикувани са уникални текстове от боландистката поредица Acta Sanctorium, от Йоан Дяковски, Спиридон Рилски, Полихроний А. Сирку (Сирков), Христо Даскалов.
22 август 2005 г. Велико Тьрново

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Предисловие
Природата на старобългарското литературно творчество и стилът "словесно везмо/плетение словес"
Първообразният състав на Симеоновия "Златоструй"
Парадигмата на идеалния владетел в старобългарската литература
Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий и творчеството на Йоан Дамаскин
Полемистът и сатерикът Презвитер Козма
Проблемът за народното място на светеца в православната агиография
Текстологическата загадка на Бдинския сборник
Маришката битка в славянската ръкописна традиция
Старобългарският превод на Метафрастовото житие за св. Николай Мирликийски
Житието на св. Николай Мирликийски от Дамаскин Студит и преводът на Григорий Прилепски
Исихатското книжовно наследство във Вилнюските ръкописни сбирки
Акилина - неизвестна книжовничка от XVII век
Към историята на Кирило - Методиевата почит през XVII век
Св. Козма Етолийски - православен проповедник от XVIII век
Преводаческата школа на св. Паисий Величковски: търсене на истинните славянски книги
Стихова прослава на Паисий Величковски
Йеросхимонах Спиридон Рилски - българският ученик на Паисий Величковски
Служба на препод. Теодисий Търновски от йеросхимонах Спиридон Рилски
Памбо Калоферски - следовник на Величковската книжовна школа
Мердански сборник от XiX век с непълен препис на "История славянобългарска"
За титлата "Велички" на епископ Методи Кусев
За три стихотворения на Христо Ботев
Историята на един пространствен модел в поезията на Пейо К. Яворов
Полихроний Сирку за народната култура в Бесарабия
П. Сирков
Полихроний Сирку за миналото на Лясковец и Търновския край
Началото на научния интерес към Великата лавра "Св. 40 мъченици"
Хр. Даскалов
Търновград в научното дело на Юрдан Трифонов
Приносът на Михаил Г. Попруженко за развитието на старобългаристиката
Йордан Иванов и "Тайната книга" на богомилите
Идеите на Д.С.Лихачов и С. С. Аверинцев в изследването на старобългарската литература