История на българската литература през Възраждането

Второ преработено издание. "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, така и на авторите, които уплътняват зададените от "канона" ценностни парадигми. Ревизират се унаследени банализирани виждания и непроизтичащи от фактите твърдения на литературната наука, формулират се нови изходни позиции за оценка на редица от аспектите и спецификите на естетическия развой.

Академик Иван Радев е дългогодишен преподавател във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий". В центъра на внушителната поредица от негови изследвания са книги върху българската литература от XVIII-XIX век.: "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Таксидиотството и таксидиоти по българските земи през XVІІІ-ХІХ век", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Библията и българската литература", "Софроний Врачански. Личност и творческо дело", "Беловрачешкият апостол", "Ботевото творчество", "Каравеловото творчество", "Никола Икономов и духовнопросветеният живот в Разград", "Моят Стефан Стамболов", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново XVIII-XIX" век и други.

Абагар АД
Велико Търново 5000
ул. Никола Габровски 98
office@abagar.net

За "Историите" на литературата и за тази "История"
Авторът с днешна дата
Общи въпроси

• Литература ма Възраждането - вътрешна периодизация
• Поглед към състоянието на книжовния живот през XVI-XVIII век
• За забавеността на ренесансовия процес у нас
• Възраждане и извъннационален контекст
• Алтернативите за цивилизаторски модел
• Близост и различия със Западноевропейския ренесанс и просвещение
• За литературните влияния
• Възраждане и национална специфики
• Промени в колективната чувствителност
• Изграждане на пълноценна социална среда
• Лична еволюция и общ естетически развой
• Митология и възраждане
• Типология и адаптивност
• Държавно-политически митове ("Илирик", "Елада", "Пиемонт", "Дядо Иван")
• Митологеми с "приложен" характер ("разбойникът, станал монах", "куция даскал", "Дионисий казака")

Към народностна пробуда

• Отец Паисий Хилендарски (1722-1773)
• Национално-характерологична и художествено-публицистична същност на "История славянобългарска"
• "Историята" и практиките на вътрешно-литературната приемственост
• Равнища на съчетаемост с другите тестове
• Промененият статут на летописните повествования
• От свои позиции към миналото
• Христофор Жефарович. "Стематология"
• Спиридон Гавровски. "История во кратце..."
• Атанас Нескович. "История славеноболгаског народа"

Към културно-просветна възмога

• Софроний Врачански (1739-1813)
• "Неделник"
• Сборник "Разкази и разсъждения"
• "Житие и страдания" като белетристична творба
• "Софрониевците" във възрожденския живот: Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович и други
• Чуждият опит и степените на неговата адаптивност
• Д-р Никола Пиколо
• Д-р Петър Берон
• Васил Априлов
• Отново двама духовници: Йером. Неофит Рилски, Архим. Неофит Петров Котленец
• Йеромонах Неофит Рилски
• Архимантрит Неофит Петров Котленец
• Просвещението и преходът към пълноценно естетическо мислене
• Константин Огнянович
• Христодул Костович Сичан-Николов
• Иван Богоров
• Йордан Константинов-Джинот
• Тезиси по характера на просвещенската книжнина
• Оригиналните публицистични форми
• Подстъпи на стиха
• Сборниковият тип и естетическите възможности на доперсонализма
• Първи етап на повествователното мислене
• Паратекстови аспекти на изява и диалог с читателя

Към естетическа пълнота и жанрови синтези на литературата от 40-те до 80-те години

• Аспекти на културологичната ситуация
• Фолклор и лична поезия или ръкописните "песнопойки" като форма на духовен живот
• Естетическо съзнание и митология - митове на опоетизираната патриотична идея ("Майка България", "Лъвът наш балкански", "Вечно живият... на Балкана")
• Отправните точки на персонална сакрализация (Левски, Ботев...)
• Анонимност и авторство - статут на творческа личност
• Периодика и художествена литература
• Същност и развой на поезията като изкуство
• Найден Геров
• Добри Чинтулов
• Никола Козлев и недоизвървеният път към родното
• Петко Славейков
• Насоки и тип участие в националния литературен живот
• Интимна и гражданска лирика
• "Изворът на Белоногата" - фолклорно начало, авторовата гледна точка
• Славейков и поетиката на иронизма
• Публицистът
• Славейковата проза
• Георги С. Раковски
• Чуждият опит и степените на неговата адаптивност
• Григор Пърлевич
• Димитър Великсин
• Райко Жинзифов
• Подстъпи на драматургичния жанр
• "Явлението" Добри Войников
• Драмата "Иванко" на Васил Друмев
• Драмата "Хаджи Димитър Ясенов" на Любен Каравелов
• Драматургични прочити на прозата
• Белетристиката на 60-те и 70-те години - втори етап на повествователното мислене
• Васил Друмев
• "Нещастна фамилия" и прозата като изкуство
• "Ученик и благодетели" - жанр и стилистика
• Илия Блъсков ("Изгубена Станка", "Злочеста Кръстинка")
• Любен Каравелов
• Каравеловата проза от началото на 60-те години
• Движение на разказа - от "Воевода" до "На чужд гроб без сълзи плачат"
• Проблемите на жанра
• Персонаж и естетизация на националния бит
• Към битова и социална пълнота на изображението
• "Българи от старо време"
• "Мамино детенце"
• "Чуждото" и социалният смисъл на обобщенията
• Начало на историческия роман - трилогия "Отмъщение", "После отмъщението", "Тука му е краят"
• Христо Ботев
• Ботев и идеята за живот
• Ботевите пророчества - сбъднати и несбъднати...
• Поезия
• "Първи поетически опити - проза и стихотворения"
• Романтичната линия - аналог на възрожденския оптимизъм ("На прощаване", "Хайдути", "Пристанала")
• Личен и библейски стих - срещи и разминавания ("Елегия", "Борба", "Моята молитва", "Обесването на Васил Левски")
• Сборник "Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова" - същност и място на поезията на 70-те години
• Проза
• От очерковите форми към философия на народния живот ("Примери от турското правосъдие", "Народът, вчера, днес и утре", "Петрушан")
• Ботевата публицистика - оптимален вариант на отвореност към света
• Библията и Ботевата публицистика
• Вестник "Нова България" и "посмъртното битие" на Ботев
Вместо заключение
• Възрожденска литература
• "Липсващи текстове" - реконструкция, статут и обем от гледна точка на рецепцията
• Проблемът "завършеност/незавършеност" на художествената творба
• Историография на българската възрожденска литература
• Въвеждащи бележки
• За периодизационната схема
• Формиране и статут на литературната критика през Възраждането
• Полемиките в периодическия печат и началото на литературната критика
• Основни фази и литературоведчески методики на историко-литературното мислене
• Боян Пенев - Място и ролли във възрожденистиката
• Историко-литературните проекти на академик Михаил Арнаудов (от експеримента към традицията)
• Академик Петър Динеков и възрожденистиката ни вчера и днес
Библиография