"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива.
Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие другиго, толкова по-голямо ще е и собственото ни. Щастието е до нас и в нас във всяка секунда. Но то не напомня, не поучава, не парадира, не съди и не травмира. То просто чака нас. Всекиго, винаги, всякога, навсякъде.
Само така то може да остане в бъдещето. Ако му позволим да живее в настоящото нас."
Симеон Аспарухов, редактор"Свикнали сме, че самотата е наказание, което получаваме, защото търсим човек, който не съществува или защото не сме направили компромис, когато сме го намерили. Забравяме, че единственият начин да сме щастливи с някого, е първо да бъдем щастливи в себе си. Тази книга е напомняне за всеки от нас - когато сме сами и признаем победите и грешките си, да продължаваме да се обичаме."
Айча Заралиева"Бягам.
От живота.
От тъжните лица наоколо.
От истините, които ме съсипват.
От липсата на обич.
От дългите нощи
с неочаквано безсъние.
Бягам.
Към теб."
Айча Заралиева
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
