По зеления път

"Когато човек загуби цялото си семейство, когато я изгледа тая мъка... се моли само да дойде неговият ред. Пет години се учдех какви наркотици и алкохол да използвам, за да мога да заспя. Наливах се до момента, в който започвах да се бутам в стените, за да мога да забравя, да се отърся. За да спра да си представям коя, кога и как ще си отиде. После с очите си гледах коя, как и кога си отива.

След това ракът дойде да вземе и мене. Аз бях 90 килограма отчаяние и гняв. Срещнах те точно тогава. И се оказа, че губейки тях двете, намерих и вярата, намерих и изцеление за моя проблем. Намерих сила да се радвам на живота. Тази сила, която добих, не е човешко усещане! И абсолютно целият ми живот се промени."
Из книгата